Определение № 380 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 458/2019 г.

Производството, с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 276 от 9.04.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2016 от 27.07.2018г. по в.гр.д. № 6643 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд. Постъпила е молба с вх.№ 4121 от 8.05.2019г. от ответната страна М. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат С. с искане за допълване на постановения акт, чрез присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК и конституиране на наследниците на починалия касатор, в предоставения срок насрещната страна не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: В представения отговор на касационната жалба, ответникът е направил искане за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, чийто размер и реално заплащане е установил с представен договор за правна защита и съдействие, в който сумата е отразена като заплатена в брой. По така направеното искане, съдът не се е произнесъл в постановения от него акт - определение № 276 от 9.04.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт. Липсата на произнася по направено искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК на ответника се дължи заплащане на направените от него разноски. В случая- реалното им извършване – е установено с представен договор /находящ се на стр.36/, тъй като в същият изрично е записано, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което