Решение № 3422 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2019 г.

Решение № 3422 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2019 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – А., представляван от председателя Б. Салимов, подадена чрез адв. А. Моренов – АК Т., срещу Решение № 41 от 22.03.2019 г. постановено по адм. дело № 183/2018 г. по описа на Административен съд Т.. С това решение е отменено Решение № 130/27.10.2016 г. на Общински съвет – А., с което на наследниците на М. Костадинов, б. ж. на [населено място], общ. А. са предоставени за възстановяване на собствеността по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ седем поземлени имоти - ниви и делото е изпратено за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и да се остави в сила решението на общинския съвет. Претендира присъждане на направените разноски. От ответната страна – П. Бандутова, [населено място] чрез адвокат С. З. е постъпила Молба, в която се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и потвърдено обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като прилага Списък по чл. 80 от ГПК. Участващият в касационното производство по делото представител на Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му и същият следва да бъде оставен в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 09.04.2018 г. в Административен съд гр. Т. касационна жалба на Общински съвет – А. (ОбС - А.) е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 27.03.2019 г. видно от приложената по делото разписка, и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Както се установи по-горе, с решение № 41 от 22.03.2019 г. по адм. дело № 183/2018 г., в производство по реда на Г. десета, Раздел І от АПК, във връзка с § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ) и чл. 45 ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), Административен съд – гр. Т., на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ Решение № 130/27.10.2016 г. на Общински съвет – А., с което на наследниците на М. Костадинов, б. ж. на [населено място], общ. А. са предоставени за възстановяване на собствеността по реда на чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ седем поземлени имоти-ниви; ИЗПРАЩА делото като преписка на Общински съвет – А. за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, в срока по чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и с трети диспозитив като последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответника Общински съвет – А. да заплати на жалбоподателката П. Бандутова от [населено място], разноски по делото в общ размер на 610 лева. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Предвид това обаче е счел, че с това решение, с което се предоставят за обезщетение на наследниците на М. Костадинов земи от Общинския поземлен фонд, което съставлява решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗСПЗЗ (верният закон е ЗМСМА), в конкретния случай не е спазено изискването решението да се приеме с поименно гласуване, което да се отрази в протокола от заседанието, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗСПЗЗ (верният закон е ЗМСМА). От представения по делото Протокол № 14/27.10.2016 г. се установявало единствено, че оспореното решение е прието с единодушие, но не и с поименно гласуване. С оглед изложеното съдът е приел оспореното решение за постановено при неспазване на изискването на чл. 27, ал. 5 от ЗСПЗЗ (верният закон е ЗМСМА), водещо до съществено процесуално нарушение. На следващо място съдът е счел, че административният акт е приет в нарушение на материалния закон - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че при наличие на предпоставките за приемане на такова решение, в правомощията на общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно: влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост, решение на Поземлена комисия (Общинска служба по земеделие) – А. и мотивирано искане от последната до кмета на О. А.. Тези условия по т. 2 и т. 3 от § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ в случая са били налице, поради което съдът е счел, че административният орган не е имал основание да постанови това решение и е отменил акта като незаконосъобразен, а преписката е върнал за ново произнасяне. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е установил, че с Решение № 48/31.03.2016 по гр. дело № 375/2015 г. Районен съд-О. е отхвърлил жалбата на П. Бандутова като неоснователна. Решението е било обжалвано пред Административен съд-Т., който с решение № 92/30.06.2016 г. по к. гр. дело № 77/2016 г. е отменил Решение № 48/31.03.2016 г. по гр. дело № 375/2015 г. на Районен съд-О., както и Решение № 517 от 21.08.2015 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) "Земеделие" гр. А. и преписката е върната на ОСЗ гр. А. за продължаване на процедурата и ново произнасяне по чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ. На 11.08.2016 г. жалбоподателката П. Бандутова като наследничка на М. Костадинов е подала заявление до Общинска служба по земеделие гр. А. за обезщетяване по реда на чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ като посочила имоти в землището на с. П. и с. Г. З., общ. А.. На 17.09.2016 г. Общинска служба по земеделие гр. А. е направила Мотивирано искане с изх. № АО-05-862/17.09.2016 г. до Общински съвет (ОбС) – А. на основание чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за обезщетяване на наследниците на М. Костадинов със земи от остатъчния поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ със следните имоти: землище с. П. – имот № 011009 с площ от 1, 334 дка, имот № 014001 с площ от 9, 794 дка; землище с. Г. З. - имот № 000068 с площ от 9 868 дка, имот № 031006 с площ от 2, 439 дка, имот № 03/2015 с площ от 5, 001 дка, имот № 053002 с площ от 7, 001 дка, имот № 056500 с площ от 6, 530 дка. Към мотивираното искане са приложени разпечатки от историята на всеки имот. По направеното мотивирано искане на ОС "Земеделие" - А. е била внесена докладна записка от кмета на Община - А. до Общински съвет (ОбС) - А. с рег. № 274/18.10.2016 година. На 27.10.2016 г. е проведено заседание на ОбС - А. при кворум 13 общински съветника. За проведеното заседание е съставен Протокол № 14/27.10.2016 г., на което с Решение № 130 от заседанието с мнозинство от 13 гласа "за" ОбС - А. е приел, че на наследниците на М. Костадинов следва да бъдат предоставени други равностойни земеделски земи от землището на с. Г. З., поради това, че имотите посочени в мотивираното искане на ОС "Земеделие" (ОСЗ) - гр. А. са включени в стратегията и производствената програма на "Тузлушка земя" ЕООД, гр. А., а именно със следните земи: нива, съставляваща имот № 000032 с площ 2, 220, пета категория, изоставена нива – имот № 025005, с площ от 5, 737 дка, пета категория, изоставена нива – имот № 025008, с площ от 4, 883 дка, пета категория, изоставена нива – имот № 025012, с площ от 3, 872 дка, пета категория, изоставена нива – имот № 025013, с площ от 5, 650 дка, пета категория, изоставена нива – имот № 025017, с площ от 10, 943 дка, пета категория, и изоставена нива – имот № 025019, с площ от 7, 961 дка, пета категория. Решение № 130/27.10.2016 г. на Общински съвет - А. е съобщено на оспорващата П. Бандутова с уведомително писмо с изх. № АО-01-1179/11.11.2016 г. на 16.11.2016 г. съгласно приложените по делото известие за доставяне и уведомително писмо. П. Бандутова е подала жалба против горното решение № 130/27.10.2016 г. на Общински съвет – А., чрез органа постановил оспореното решение, като по подадената жалба е било образувано адм. дело № 181/2016 г. по описа на Административен съд - Т., приключило с решение № 7/07.02.2017 година. Посоченото решение на съда е обжалвано пред ВАС, който с решение № 4752/13.04.2018 г. по адм. дело № 4540/2017 г. го е отменил и е върнал делото на Административен съд - Т. за ново разглеждане от друг състав. Настоящият касационен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че при приемане на решението е допуснато нарушение на нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), посочен погрешно като ЗСПЗЗ. В случая едно от основанията за приемане на решението е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, според която общинският съвет приема решение за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Според чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Към касационната жалба касаторът е представил целият Протокол № 14 от заседание на ОбС – А., проведено на 27.10.2016 г. (а не извадка от него), от който се установява, че решение № 130 по точка шеста от дневния ред по докладна записка на Кмета на О. А. е взето след поименно гласуване от всичките присъстващи 13 общински съветника, които са гласували "за" приемане на решението. Междувпрочем е необходимо да се отбележи, че Протокол № 14 от заседание на ОбС – А., проведено на 27.10.2016 г. в цялост, вкл. и обжалваното Решение № 130/27.10.2016 г. са приложени в кориците на адм. дело № 181/2016 г. по описа на Административен съд – Т. (л. 56 – 74), което дело от своя страна е приложено към адм. дело № 183/2018 г., чието решение е предмет на настоящата касационна проверка. На следващо място, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия параграф (доп. ДВ, бр. 61/2016 г.), общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.), като към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18 ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Според ал. 2 - Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В конкретния случай, Общински съвет – А. е сезиран на основание чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗСПЗЗ с МОТИВИРАНО ИСКАНЕ от Общинска служба по земеделие – А. с изх. № АО-05-862/17.09.2016 г. във връзка с приключване на процедурата по обезщетение със земеделски земи на наследниците на М. Костадинов със земи от остатъчния поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ по отношение на 7 броя имоти, подробно индивидуализирани по землища, номер и площ. В мотивите на искането е посочено наличието на съдебно решение № 92/30.06.2016 г. по КАХД № 77/2016 г. на Административен съд – Т., с което е отменено решение № 48/31.03.2016 г. по гр. дело № 375/2015 г. на Омуртагски районен съд и вместо това е постановена отмяната на решение № 517/21.08.2015 г. на ОСЗ – А. и преписката е върната на Общинската служба за ново произнасяне по реда на чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ. В решението на касационната инстанция са изложени конкретни съображения, а процедурата по чл. 45 ж от ППЗСПЗЗ, която следва да бъде проведена, е описана вече по-горе. Погрешно обаче в Мотивираното искане случаят е квалифициран като такъв по § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР към ЗСПЗЗ, защото в случая действително е налице съдебно решение, но то не е за признаване на правото на собственост, а следва да се квалифицира като такъв по т. 3 – обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. А причините поради които собствеността не може да бъде възстановена реално (в съществуващи или възстановими на терена реални граници) са извън предмета на настоящото производство. Настоящият състав напълно споделя становището, застъпено в обжалваното съдебно решение, а и в съдебната практика, че в случаите по § 27, ал. 2 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ колективен административен орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която разпоредба е цитирана вече по-горе. В този случай административният орган (общинският съвет) е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на поисканите земеделски земи от общинския поземлен фонд, въз основа на което Общинската служба по земеделие да завърши процедурата съгласно чл. 45 ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилен е извода на решаващия съд, че в правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона и след като всички тези предпоставки в случая са били налице, административният орган не е имал основание да постанови обжалвания административен акт. Релевантен факт е въпроса дали поисканите за обезщетение земи са в обхвата на общинския поземлен фонд (ОПФ), с които единствено има право да се разпорежда общинския съвет, а не със земи – държавна собственост. Следва да се отбележи, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения на Общинската служба по земеделие (ОСЗ), бивша Поземлена комисия (ПК), която е компетентният административен орган, т. е., произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за земеделска реституция. Едно съдебно решение е само за признаване правото на собственост, но не и за възстановяване. Същата компетентност на ОСЗ или на ПК се отнася и за обезщетяването със земеделски земи на собственици, чиято собственост не може да бъде възстановена, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Затова се явява неоснователен довода в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложените съображения настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно и съобразно законовите изисквания е приел, че решението на общинския съвет е незаконосъобразно и след отмяната му е дал указание за точно приложение на материалния закон при новото произнасяне. Само за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че решението на Общинската служба по земеделие постановено на основание чл. 45 ж, ал. ал. 3 или ал. 6 от ППЗСПЗЗ като административен акт също подлежи на обжалване по съдебен ред. С оглед изложените допълващи и коригиращи мотиви, обжалваното решение на Административен съд – Т. следва да бъде оставено в сила в цялост. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на 600 лева - договорено и заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение, за които е представен и списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,