Решение № 434 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2010 г.

Решение № 434 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 670 от 1.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 271/1.06.2010 г. по гр. д. № 293/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което ищците са признати за собственици на един гараж от 22 кв. м. в [населено място] и ответникът- [община] е осъдена да им предаде владението му. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 67 от 15.01.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. на ВС, I г. о. по въпроса за вида на завещателното разпореждане, направено в полза на общината от наследодателя на ищците- дали се касае за завещание с тежест или завещание под отлагателно условие, обвързано със срок. В касационната жалба на [община] се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като ответникът намира, че в случая е налице завещание с тежест, по силата на което той е станал собственик на имота. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на Т. Д. Т. - бивш собственик на процесния гараж, който той оставил със саморъчно завещание в полза на "Дневен център за деца с интелектуални и физически затруднения" към Общината Б. В текста на завещанието освен това е записано, че в двумесечен срок от откриване на наследството гаражът следва да бъде продаден на лицето Й. С. С., а средствата от продажбата да отидат в полза на същия център. В решение № 67 от 15.01.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. на ВС, I г. о е прието, че завещаването на определена парична сума, с което завещателят възлага да се направят дарения и да му се изгради надгробен паметник, представлява завещание с тежест. За да се определи какъв по вид е модалитетът на едно завещание, то следва да се тълкува съобразно текста и общото му съдържание. Когато завещателното разпореждане е извършено под условие, неговото действие зависи от настъпването или не на едно бъдещо и несигурно събитие, поради което условието може да бъде отлагателно или прекратително, като при несбъдване на отлагателното условие се счита, че завещание въобще не е имало. При завещанието с тежест, на лицето, в полза на което е направено едно завещание, се възлага да извърши след откриване на наследството определени действия, като неизпълнението им обаче не води до унищожаване на самото завещание, а поражда само право на заинтересованата страна да иска изпълнението им - чл. 18, ал. 2 ЗН. От тази гледна точка за легитимацията на ищците като наследници по закон на завещателя по настоящото дело е от значение да се установи, дали завещанието е произвело действие или се счита, че такова не е било направено. Поради разликата в последиците при неизпълнение когато има съмнение дали се касае за условие или тежест, завещанието е неясно и действителната воля на завещателя следва да се установи чрез тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се изхожда от целта на завещанието, обичаите и добросъвестността и отделените клаузи да се тълкуват във връзката им една с друга и с целия текст на завещанието. С оглед на изложено в настоящия случай следва да се приеме, че при определяне вида на модалитета е правилно разрешението, дадено в р. № 67 от 15.01.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. на ВС, I, а именно че се касае за завещание с тежест, а не завещание под отлагателно условие, свързано със срок, както е приел въззивният съд. В същия смисъл са и решения № 67 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. и р. № 745/13.01.2011 г. по гр. д. № 79/2010 г. на ВКС, III г. о., последното постановено в производство по чл. 290 ГПК и затова представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага преди всичко от текста на завещанието, с което на ползващото се лице- Дневния център, респ. Общината, на които се завещава гаража, се възлага и едно задължение / тежест/ за извършване на правно действие- а именно да се продаде гаража, а получените суми да се използват за нуждите на същия център. Желанието на завещателя да облагодетелства тази институция се вижда и от другите клаузи на завещанието, с които той завещава на центъра движимите си вещи и два парични влога в Д. и Пощенска банка. На законните си наследници / племенници/ завещава апартамента в Б., а на трето лице едно бунгало в местността "П.". От текста на разглежданата клауза освен това се установява, че предмет на завещанието е гаражът, който след смъртта на завещателя остава в собственост на центъра за деца, със задължението / тежестта/ този гараж след откриване на наследството да се продаде на определено лице. Обстоятелството, че за означаване на това задължение завещателят е използвал термина "условие" и че за продажбата е даден срок от два месеца от откриване на наследството, не придава на клаузата характер на отлагателно условие, обвързано със срок, тъй като по същността си това е една тежест, която се вменява в задължение на лицето, в полза на което се завещава гаражът. Завещанието би било нищожно само ако тежестта е невъзможна, но такива доводи по делото не са навеждани. Съгласно чл. 18, пр. 2 ЗН неизпълнението на тежестта не влече след себе си унищожаване на самото завещателно разпореждане, поради което следва да се приеме, че общината Б., към която е Центърът за деца, е станала собственик на гаража и ответниците следва да й предадат владението му. По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, което е в противния смисъл и с него гаражът се предоставя на законните наследници, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и затова подлежи на отмяна съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, тъй като по изложените съображения гаражът не е преминал в собственост на законните наследници на наследодателя Т. А. Т., а по силата на направеното саморъчно завещание е станал собственост на Общината Б. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение