Определение № 206 от 03.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1984/2014 г.

Производството е по чл. 78, ал. 5 ГПК и е било образувано по молба с вх. № 7475/21.VІІІ.2014 г. на частния касатор [фирма]-София, с която се претендира изменение на постановеното по настоящето дело определение № 645/5.VІІІ.2014 г. в частта му за разноските, като бъдат намалени десетократно присъдените в полза на ответника по касация Я. С. М. от [населено място] такива в размер общо на 1 000 лв. (хиляда лева), представляващи сбор от платените хонорари за един негов адвокат от АК-Бургас за изготвяне на отговори по въззивната и по касационната частни жалби на застрахователя настоящ молител. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна, инициирала частното касационно пр-во, образувано по настоящето дело, искането й за намаляване на присъденото в полза на ответника по касация адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. на 100 лв. за двете инстанции по съображението, че делото „не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, доколкото ВКС е следвало само да приложи тълкувана норма”, се явява процесуално недопустимо. Разгледана по същество молбата по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователна. Ноторно е, че в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК не се извършва двойна размяна на съдебни книжа, а съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 1-во от процесуалния закон частните жалби по принцип се разглеждат в закрито заседание. Следователно частният касатор е следвало сам да следи за постъпването на отговор по частната му касационна жалба (в случая такъв е бил заведен в канцеларията на ТК на ВКС с вх. № 4060 от датата 16 май 2014 г.), респ. за съдържащото се в такъв отговор искане за присъждане на разноски, като по повод на последното би могъл своевременно – преди произнасянето на ВКС, да направи възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК. Този извод произтича от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, където обект на възражението за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото се явява „заплатеното” от страната адвокатско възнаграждение, така че съдът, сезиран от насрещната страна с въпросното възражение, да „може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част”. Обстоятелството, че понастоящем е налице трайна практика на ВКС, основана на разбирането, че възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се прави само до момент, предшестващ присъждането на разноски, е видно от Опр. № 2/6.І.2015 г. на І-во г.о., постановено по ч. гр. д. № 7302/2014 г. В заключение, недопустимо е в пр-вото по молба с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК да се слушат доводи защо на насрещната страна по отвода за липса на местна подсъдност, са били присъдени и разноски, направени в частното въззивно пр-во по същия спор. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение