Определение № 3038 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2436/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба А. Х. А. срещу определение №77/14.01.2026 г., постановено по адм. д. 579/2025 г. по описа на Административен съд-Враца (АС-Враца). Частният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното определение като се позовава на множество съдебни актове по сходни случаи, при които спорът е решен по същество, а не е прекратено производството по делото. Частната жалба съдържа подробно представяне на фактическите и правни твърдения, които са поддържани и пред първата инстанция, чрез които се иска да се обоснове нейната основателност. Не претендира разноски. Ответникът „Ди Си Ей Мениджмънт“ЕАД оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №77/14.01.2026 г., постановено по адм. д. 579/2025 г. по описа на АС-Враца е оставена без разглеждане жалбата на А. Х. А. срещу изричен отказ администратора и обработващия лични данни „Ди Си Ей Мениджмънт“ЕАД да изтрие лични данни от собствените си регистри, както и от ЦКР, обективиран в Уведомление/Писмо с изх.№ I-265/31.10.2025 г. и е прекратил производството по делото без да присъди разноски. Административният съд се е мотивирал приложението на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК с извод, че оспореното писмо не представлява отказ за изтриване на лични данни от регистрите на дружеството и от ЦКР и не е индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, който да подлежи на оспорване. Допълнително е посочено, че дружеството е предприело действия и е преустановило подаването на данни, поради което „възраженията на оспорващия са неоснователни“. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Изложените от първата инстанция мотиви за недопустимост на жалбата на а. А. са вътрешно противоречиви, не кореспондират както с доказателствата по делото, така и с приложимия материален закон. Изрично трябва да бъде посочено, че обсъжданите факти и обстоятелства са от правно значение за спор по същество, а не за допустимост на жалбата, в която изрично се твърди, че е упражнено право по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по което е изпратено писмо от ответната страна с изразена готовност за предприемане на бъдещи действия. Изводът за липса на подлежащ на оспорване отказ, респективно правен интерес от оспорването му, противоречи както на твърденията в жалбата, така и на данните по делото, в което липсва какъвто и документ, удовлетворяващ твърдяното право, съставен от дружеството администратор на лични данни лице именно по повод упражняване на това спорно право. Съображенията на АС-Враца, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт е принципно вярно, но не обуславят приложение на чл. 159, т. 1 от АПК в случая поради наличието на изрична правна норма, която предоставя право на оспорване пред административен съд на актовете на администратори на лични данни, издадени по повод упражнени права на физическите лица по ОРЗД. В случая първата инстанция е анализирала съдържанието на писмото, за да формира изводи, че с него се удовлетворява искането на А. А., за което не са събирани и обсъждани доказателства по същество на спора, иницииран от него с твърдения, че искането му не е удовлетворено. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия при изясняване на относимите към спора факти и приложимия към тях закон, съобразно мотивите на настоящото определение. С оглед изхода на спора по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение