Определение № 9065 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. Кутев, чрез пълномощник адв. А. Станчева, против решение № 1300 от 03.04.2025г., постановено по адм. дело № 914/2024г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу заповед № 2021/28.10.2024г. на кмета на община Казанлък. На 05.09.2025г. по делото е постъпила молба от адв. А. Станчева, пълномощник на касационния жалбоподател, в която сочи, че е издадена заповед № 1573/03.09.2025г., с която кметът на община Казанлък оттегля своя заповед № 2021/28.10.2024г., предмет на настоящото съдебно производство. С оглед на това, прави искане за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото. Към молбата е приложен препис от заповед № 1573/03.09.2025г., издадена от кмета на община Казанлък. На 23.09.2025г. по делото е постъпила молба от кмета на община Казанлък, препратена от Административен съд Стара Загора, към която е приложен заверен препис от негова заповед № 1573/03.09.2025г., с която оттегля заповед № 2021/28.10.2024г. При така установените факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема следното: Оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция съгласно чл. 156, ал. 1 вр. чл. 228 АПК и по аргумент на чл. 221, ал. 4 АПК. Като последица оттеглянето поражда десезиране на съда с правния спор. Данните по делото сочат, че е налице валидно писмено волеизявление на административния орган, в случая ответник в касационното производство, за оттегляне на издадения от него административен акт на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Подадената от касационния жалбоподател молба за обезсилване на постановеното съдебно решение и прекратяване на делото поради оттегляне на основание чл. 156, ал. 1 АПК на оспорения индивидуален административен акт следва да се приеме за изразено съгласие от оспорващия по смисъла на чл. 156, ал. 2 АПК. Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, при настъпило десезиране на съда, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд Стара Загора и да прекрати делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение