Определение № 1869 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. против определение № 525/28.03.2023 г. по гр. д. № 104/2023 г. на Върховен касационен съд (ВКС), Трето гражданско отделение. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 307 ГПК, е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отвод на състава на ВКС и е оставена без разглеждане молбата ѝ с вх. № 300320/18.08.2022 г., допълнена с молба от 03.10.2022 г., подадени за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 10453/05.07.2021 г. по в. гр. д. № 1935/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 1380/20.02.2020 г. по гр. д. № 16757/2017 г. на Софийски градски съд, В частната жалба, приложените към нея допълнение от 11.04.2023 г. и писмено становище от 06.06.2023 г., се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че предишният състав на ВКС не е обсъдил и тълкувал най-съществените документи и въведените в молбата за отмяна нови факти и данни за незаконосъобразност на изпълнението, ведно с подаденото допълнение към молбата с нови обстоятелства, които според жалбоподателката напълно отговарят на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се още, че в обжалваното определение превратно е тълкувано въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото е отречено наличието на такова. Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се твърди, че предходният състав на касационния съд е пропуснал да тълкува съществени факти по отношение на процесуалното представителство на жалбоподателката. Иска се отмяна на обжалваното определение и разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Ответникът по частната жалба не взема становище по нея. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалвания резултат съставът на III г.о. на ВКС е установил, че предявените от молителката срещу ЧСИ А. С. П. с рег. № 781 обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за присъждане на компенсаторно обезщетение са били отхвърлени с влязло в сила решение (въззивното решение с този правен резултат не е допуснато до касационно обжалване). Констатирано е, че в молбата за отмяна страната се позовава на воден изпълнителен процес в нарушение на закона - без да има качеството на длъжник, без документ удостоверяващ право на вземане, от привиден кредитор и сочи като основания за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предишният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима. Направен е извод, че подробно описаните и приложени към молбата за отмяна писмени доказателства са вече приети по делото. Установено е, че ищцовата страна (а сега молител) е представила в хода на инстанционното развитие на производството същите доказателства, включително съдебните актове, на които се позовава и в подкрепа на същите твърдения, които се изтъкват като нови обстоятелства в молбата за отмяна. Доказателствата са били приети от съда и преценени при постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска. В тази връзка е констатирано, че обстоятелствата, сочени в молбата за отмяна не са новооткрити, те са били въведени в предмета на делото и подкрепени с писмените доказателства, които отново се прилагат. Поради горното, предишният състав е характеризирал твърденията на страната като касационни оплаквания и е намерил, че не е допустима възможността същите доказателства, вече приети по делото, да бъдат подведени под хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в подкрепа на твърдения за нови обстоятелства. Прието е в обжалваното определение, че изтъкнатите съображения не се отнасят за две групи от обстоятелства, които не са били наведени по делото от ищцовата страна като твърдение, съответно не са били предмет и на доказване в приключилия съдебен процес. Мотивирано е разбиране, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК визира открити нови писмени доказателства по отношение на надлежно въведени в спора факти и обстоятелства. Изтъкнато е, че не е допустимо по реда на отмяната да се навеждат обстоятелства, които да променят предмета на делото, по което е постановено влязло в сила решение. Относно обстоятелството, наведено с молба от 03.10.2022 г. за съществуването на пълномощно от 15.05.2017 г., чийто оригинал бил укриван, касационният съд е намерил, че приложеният документ е идентичен с описан такъв по приложеното изп. д. № 711/2015 г., т.е. касае се също за документ, вече приет като доказателство по делото, тъй като е бил приобщен по изпълнителното дело. Прието е, че изтъкването му като ново доказателство, освен че е ненадлежно, е извън срока в чл. 305, ал. 1 ГПК. За ненадлежни са намерени както твърденията в същата молба за изтъкваното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и доказателствата, които го обосновават. Отбелязано е, че декларации на трети лица в писмена форма за факти, които се завяват като новооткрити при искана отмяна на влязло в сила решение, не са допустими писмени доказателства по основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка със соченото в молбата от 24.06.2022 г. противоречие на атакуваното с молбата за отмяна решение на Апелативен съд - София от 05.07.2021 г., с решение № 1296 от 19.10.2009 г. по възз. гр. д. № 1804/2009 г. на Апелативен съд - София, предишният състав на III г.о. на ВКС е установил, че молителката А. М. не е посочила обстоятелства, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съобразено е, че хипотезата на посоченото основание изисква наличие на противоречащи си влезли в сила съдебни актове, с които по различен начин е разрешен със сила на пресъдено нещо, един и същи заявен материалноправен спор между едни и същи страни. В тази връзка е констатирано, че не се твърди това да е така. Касационният състав е установил, че твърденията на молителката не се основават на формирана сила на пресъдено нещо по предмета, разрешен с посоченото за отмяна решение по настоящото дело, а се твърдят други правни последици от изтъкнатото решение, свързани с обезпеченията на иска и вписванията, при изложени оплаквания за невъзприемане доводите на страната от съдилищата. Поради липсата на надлежни твърдения за обективно годни да бъдат противопоставени съдебни актове, е прието, че молбата за отмяна и в тази част е недопустима. По отношение на заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - поради ненадлежно представителство на страната от адвокат, предишният състав е намерил, че изложените твърдения са за факти, които не могат да бъдат подведени под това основание, поради което и в тази част молбата за отмяна е приета за недопустима. Обжалваното определение е правилно. Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и чл. 304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК не са достатъчни и не могат да обосноват допускането до разглеждане по същество на подадена молба за отмяна. За да се реализира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Фактическият състав на визираната норма има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са се осъществили към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила и съществуването на които към този момент е подкрепено с писмени доказателства. В настоящия случай посочените от молителката в молбата за отмяна обстоятелства, с които се обосновава приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не са новооткрити, както правилно е установил предишният състав на ВКС, доколкото са били установени в хода на производството и са част от предмета на делото. Представените от молителката доказателства в подкрепа на твърденията ѝ, които определя като нови обстоятелства, също са вече приети по делото и съответно преценени от съда, при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. В допълнение следва да се посочи, че молбата за отмяна не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон (включително във връзка с обсъждането на доказателствата и формирането в резултат от тази дейност на изводи относно релевантните за спора факти), тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Доколкото сочените от молителката обстоятелства и доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то същите не могат да обосноват твърдяното основание за отмяна. Липсват изложени релевантни твърдения, които да обосновават приложно поле и на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За да е осъществено то е необходимо да са налице две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които взаимно си противоречат. В случая молителката не е изложила доводи за наличието на друго влязло в сила решение, което да противоречие на решението, чиято отмяна се иска. Отсъствието на надлежни твърдения за обосноваване на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК в т. ч. и посочения текст по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е самостоятелно основание за извод за недопустимост на молбата, както правилно е приел и предходният състав. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК също не е обосновано чрез надлежни твърдения. Изложените от молителката обстоятелства по повод отношенията с упълномощения от нея адвокат, не могат да обосноват приложно поле на соченото отменително основание. Предвид на горното, молбата за отмяна на влязло в сила решение е недопустима. Като я е приел за такава и я е оставил без разглеждане, предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г.о.