Определение № 11461 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9065/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частни жалби на Р. Г. М. от гр.София, „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ООД, представлявано от управителя Р. Г. М., и Й. К. П. от гр.Кресна, всички чрез процесуален представител адвокат Коджабашев, против определение №8623/10.07.2024г., постановено по адм. дело №3828/2024г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение, с което на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК е оставена без разглеждане тяхна жалба срещу Решение №146 от 29.02.2024г. на Министерски съвет на Република България. Частните жалбоподатели релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Подробни съображения излагат в частните жалби. Искат отмяна на определението и връщане преписката на първоинстанционния съд за разглеждане спора по същество. Не претендират разноски. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител в писмени отговори оспорва частните жалби, като изразява становище за законосъобразност на обжалваното определение и моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалби на Р. Г. М. от гр.София, „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ООД, и Й. К. П. от гр.Кресна, срещу Решение №146 от 29.09.2024г. на Министерски съвет на Република България за одобряване на Доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта и съобщенията относно резултатите и договореностите, постигнати на среща, проведена на 8 февруари 2024г. за напредъка на Автомагистрала „Струма“ в обхвата на Лот 3.2. За да постанови обжалваното определение тричленният състав е приел, че Решение №146 от 29.02.2024г. на МС на РБ не притежава характеристиките нито на нормативен, нито на общ или индивидуален административен акт. Съдът е счел, че обжалваният акт е такъв по чл.2, ал.2, т.3 АПК, спрямо който не е налице изключението, предвидено в цитираната разпоредба, а именно с акта не се застрашават или нарушават права и законни интереси на жалбоподателите. Според съда с оспореното решение на МС на РБ не се засягат или застрашават права или свободи, нито се създават задължения на граждани или организации, в т.ч. на жалбоподателите. Съдът е посочил, че това решение няма самостоятелен характер, същото не предизвиква самостоятелни правни последици във връзка с изграждането на Лот 3.2. от Автомагистрала „Струма“, а с него се възлага единствено на компетентните органи, съобразно техните правомощия, извършването на проучвателни и подготвителни действия във връзка с изграждането на съответния Лот на магистралата. Касационната инстанция намира така постановеното определение за валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно е заключението на тричленния състав, че оспореният акт не създава права или задължения за частните жалбоподатели, и не засяга непосредствено техни права, свободии или законни интереси. Решение №146 от 29.02.2024г. на МС на РБ в т.1 и т.2, няма за последица възникване на юридически факти, засягащи пряко и непосредствено правната сфера на Р. Г. М., „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ООД, и Й. К. П.. Този извод се налага, защото в т.1 решението представлява административното изявление, с което се одобряват доклади на министри, относно резултати и договорености, постигнати на среща за напредъка на АМ „Струма“ в обхват на Лот 3.2., и с което се одобрява предварително договорен подход със службите на Европейската комисия по отношение стъпките, необходими за изпълнение на Лот 3.2. на АМ „Струма“, и същото не е с преки материалноправни последици за частните жалбоподатели. В частта по т.2 б.(а)-б.(д) процесното решение на министерски съвет на РБ (по см. на чл.20, ал.4 от ЗА), създава задължения за два правни субекта –министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията, в качеството им на централни еднолични органи със специална компетентност (чл.25, ал.1 от ЗА). В този аспект решението е с вътрешен (служебен) характер и представлява акт по чл.2, ал.2, т.3 АПК, поради което по отношение на него е изключено прилагането на разпоредбите на АПК в т.ч. и правото на съдебно оспорване. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че оспореното решение не попада в изключението, предвидено в чл.2, ал.2, т.3 АПК относно приложимост на разпоредбите на АПК. В случая изпълнението на възложените с процесното решение задължения, предвид техния характер и съдържание, от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията, не засяга права, свободи или законни интереси на двамата граждани Р. Г. М. и Й. К. П. –частни жалбоподатели, и юридическото лице „Лардж Инфрастръкчър Проджектс“ООД. Неоснователни са възраженията в частната жалба относно спорния по делото въпрос за наличие на правен интерес на оспорващите Решение №146 от 29.02.2024г. на МС на РБ субекти. Доводите на частните жалбоподатели поставят правния интерес от оспорване в зависимост от характера на оспорения акт, с твърдения, че процесното решение на МС на РБ е общ административен акт, с който се определя, проектира, разрешава и одобрява проект за транспортната инфраструктура от общ интерес по см. на Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС, какъвто проект според частните жалбоподатели е промяната на статута на част от АМ „Струма“ като част от основната трансевропейска транспортна мрежа. Тези твърдения не се кредитират, тъй като не съответстват на установените релевантни факти по делото, касаещи определянето вида и характера на оспорения акт, а именно: издател, форма, адресати, съдържание. Видно от отбелязаното по-горе, процесния акт не притежава визираните в чл.65 АПК характеристики, като независимо от това от неговия прочит не се установява същия да касае предпроектно проучване, процедура по издаване на разрешение, изпълнение или оценка на „проект от общ интерес“ по см. на чл.7, т.3 вр. чл.3, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1315/2013. В този смисъл конкретните доводи на частните жалбоподатели за наличие на правен интерес поотделно за всеки от тях, като свързвани единствено с приложение на цитирания Регламент, не се обсъждат от настоящия състав. Обжалваното определение, като законосъобразно и обосновано трябва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,