Определение № 2506 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 183/07.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 67/2024г. по описа на Апелативен съд-В., ІІ състав е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по предявения от Ц. И. И. иск за нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН на делбата, допусната с решение №2852/12.07.2017г. по гр.д.№27/2015г. на ВРС, потвърдено с решение №490/17.04.2019г. по в.гр.д.№2075/2018г. на ВОС, което решение е частично влязло в сила, а в останалата част е отменено с решение по кас.гр.д. №3617/2019г. на ВКС. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 2181/26.03.2024г., подадена от Ц. И. И. чрез процесуалния ѝ представител адв.Д. К. от АК-В. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че обжалваното определение недопустимо се основава на липса на правна логика, на очевидно невъзприета фактическа обстановка като е допуснато и пълно объркване в изреждането на последователността на съдебните решения по делото, както и тяхното приложение. Посочва, че през 2015г. Т. О. и Т. О. (съпрузи) са завели гр.д.№27/2015г. по описа на ВРС за делба на имот срещу Ц. И. и Х. О. (съпрузи) с твърдението, че притежават 1/2 идеална част от имота, докато другата 1/2 принадлежи на Ц. И. и Х. О. без да спорят, че и Ц. И. е съсобственик и като посочват квотите за делба. Ц. И. и Х. О. оспорили изцяло искането като обявили себе си за собственици на основание изтекла придобивна давност заедно и поотделно, демонстрирано с вписан нотариален акт от 2004г., като от вписването му до предявяването на иска за делба изтекли повече от 10 години. Поддържа, че това определя, че и тя е съсобственик в имот, за който е заведено дело за делба, но с решение №78 от 15.01.2021г., поправено с решение №60149 от 06.10.2021г. по гр.д.№3617/2019г. ВКС, І г.о. изведнъж заличил нея, както и Тана О. като участници по делото. Твърди, че в титула на решение №78 от 15.01.2021г., поправено с решение №60149 от 06.10.2021г. по гр.д.№3617/2019г. ВКС не постановява, че я изключва от делото, което определя като абсурд, доколкото счита, че по този начин страна в дело за делба не фигурира в решението по допускане на делбата при положение, че завелите делото Т. и Т. Орлови в исковата молба са посочили, че Ц. И. и Х. О. са съсобственици на половината от имота. Счита, че ако ВКС беше посочил, че Ц. И. не е съсобственик, то би се получил свърх петитум с оглед твърдението на ищците, че и тя е съсобственик. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частните жалбоподатели поддържат наличието на основания за допускане на касационното обжалване по следните правни въпроси: 1.Може ли лице, което е участник в дело за делба, да не бъде включено в постановената делба, след като завелите иска твърдят, че лицето е съсобственик, лицето също твърди, че е съсобственик (но при по-голяма квота), предявена е давност в полза на това лице, която давност се счита ноторно известна на съда, защото е на основание вписан нотариален акт преди повече от 10 години и лицето е живо; 2.Счита ли се нищожно решение за делба, което не включва в себе си един от съсобствениците, при положение, че съсобствеността на това лице не е спорна по делото, а спорен е само размерът на тази съсобственост, като това твърдение за съсобтвеност е предоставено от всички страни; 3.Доколкото искът по чл. 75, ал. 2 ЗН изисква само две императивно установени условия, а именно ищцата да е съсобственик в допуснатия до делба имот и да не фигурира в делбата, може ли съдът да обяви иска за недопустим с твърдението, че това лице е отстранено със сила на пресъдено нещо от делбата, при положение, че няма титул, в който това да е записано. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд-Варна, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: При предявяването на иска с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН Ц. И. И. е навела твърдения, че е съсобственик на основание давностно владение и наследяване на недвижими имоти с идентификатори *** и ***, което обстоятелство на било отчетено при постановяване на решенията от ВРС, ВОС и ВКС в производството по гр.д.№27/2015г., образувано по предявен от Т. О. и Т. О. иск за делба. Както е посочено в обжалваното определение, от материалите по настоящето дело и служебно извършените от въззивния съд справки на публикуваните решения по делото за делба е установено, че посочените в исковата молба два имота са били предмет на дело за делба по иск, предявен от Т. Д. О. и съпругата му Т. В. О. против Ц. И. И. и съпруга й Х. Д. О., като с решение от 12.07.2017г., постановено по гр.д.№27/2015г. ВРС е отхвърлил изцяло иска за делба на имота с идентификатор ***, представляващ първи етаж от жилищна сграда, както и на имот с идентификатор *** и е допуснал извършването на делба на имот с идентификатор *** само между съделителите Т. Д. О. с дял от 4/8 идеални части и конституираните в хода на производството наследници на Х. Д. О.-М. Х. О. с дял от 3/8 идеални части и Д. Х. О.-М. с дял от 1/8 идеална част. В мотивите към това решение е посочено, че съделителките Т. В. О. и Ц. И. И. не притежават права в допуснатия до делба имот. По подадени от съделителите, вкл. и от Ц. И., въззивни жалби е било образувано производство по в.гр.д.№2075/2018г. на ВОС, като с постановеното по това дело решение №490/17.04.2019г. решението на първоинстанционния съд е изцяло потвърдено. С решение №78 от 15.01.2021г. по гр.д.№3617/2019г., поправено с решение от 06.10.2021г., ВКС, състав на І г.о., е отменил решението на въззивния съд в частта, с която искът за делба на имот с идентификатор ***, представляващ жилище на първия етаж от жилищна сграда, по отношение на съделителите Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О.-М. е бил отхвърлен и вместо това е допуснал да се извърши делба на този имот между Т. Д. О., М. Х. О. и Д. Х. О.-М. при квоти 4/8 ид.ч. за Т. Д. О., 3/8 ид.ч. за М. Х. О. и 1/8 ид.ч. за Д. Х. О.-М., отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н.а.№65/2004г. по отношение на този имот и е оставил в сила въззивното решение в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за делба на имот с идентификатор *** по отношение на Т. В. О. и Ц. И. И., както и в частта, с която е допусната делба на имот с идентификатор ***. Съобразявайки така установените факти въззивният съд при постановяване на обжалваното определение е приел, че жалбоподателката Ц. И. е била страна в производството, в което описаните в исковата й молба имоти са допуснати до делба и правата й в съсобствеността са били отречени с влязлото в сила решение на ВКС. Приел е, че именно поради това тя не може да претендира нищожност на тази делба с твърдения, че не е участвала в нея. Изложени са съображения, че несъгласието й с резултата от решението по допускане на делбата при поддържани твърдения за притежаване на права в съсобствеността, които са отречени от делбения съд, не обосновават интерес от иска по чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като на практика се цели пререшаване на преклудиран със сила на пресъдено нещо спор, доколкото няма въведени нови и непреклудирани от силата на пресъдено нещо твърдения за претендираните права. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим. При така изложените от въззивния съд съображения и като бъдат взети предвид установените по делото данни за предмета на воденото дело за делба, както и за постановените в делбеното производство съдебни решения, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване. На първо място по причина, че наведените в частната касационна жалба доводи, както и поставените в изложението правни въпроси, не съответстват на данните по делото. Жалбоподателката Ц. И. е посочена изрично в диспозитива на постановеното от ВКС решение №78 от 15.01.2021г. - с изричен диспозитив въззивното решение е оставено в сила в частта, с която по отношение на нея предявеният иск за делба е отхвърлен. По този начин по отношение на правата й в съсобствеността е формирана сила на пресъдено нещо, като твърденията й, че притежава право на собственост върху идеална част от имотите, предмет на делбата, на основание изтекла придобивна давност, са отречени и нотариалният акт, с който жалбоподателката се легитимира и в настоящето производство, е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Следователно не съответства на данните по делото твърдението, че Ц. И. не фигурира в делбата, както и доводът, че липсва титул (диспозитив на съдебно решение), който да отразява участието й като страна в делбеното производство. Още повече като бъде взето предвид, че в мотивите на решение №78 от 15.01.2021г., постановено по гр.д.№3617/2019г. на І г.о. на ВКС изрично е посочено, че от нея е постъпила и касационна жалба. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че извода за наличие на съсобственост върху имотите, заявени за делба, съдът формира въз основа на цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и допуска до делба само онези имоти, за които приеме, че са съсобствени и то само между съделителите, по отношение на които е установено, че притежават права в съсобствеността. По отношение на съделителите, за които не е установено да притежават идеална част от вещното право, предмет на делбата, искът се отхвърля, независимо от обстоятелството, че предявилите иска лица са поддържали при предявяването на иска, че и това лице има качеството „съсобственик“, т.е. че и за него следва да бъде определен дял с решението по допускане на делбата. Делбеният съд разполага с такива правомощия, тъй като делбеното производство е исково, а не охранително и при постановяване на решението по допускане на делбата следва да бъдат отчетени и съобразени само действително съществуващите права, т.е. правата, наличието на които е прието за установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства и след като установените факти бъдат подведени под приложимите за конкретния случай правни норми. В делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти, при които допуска делбата (решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на І г.о. на ВКС; решение №190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г. на І г.о. на ВКС). С влизане в сила на решението по допускане на делбата се преклудират всички спорове относно наличието на съсобственост върху конкретен имот в отношенията между лицата, които са взели участие в делбеното производство (решение №6/08.03.2013г. по гр.д.№655/2012г. на ІІ г.о. на ВКС). Последващо пререшаване на въпросите, по които съдът се е произнесъл с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, вкл. по реда на чл. 75, ал. 2 ЗН, е недопустимо. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба, не се разпростират само върху лице, което не е било страна или наследник на страна по делбеното дело, и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено от страна по делото, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка (решение №191/11.01.2018г., гр.д.5426/2016г. на І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че лице, което е участвало в делбеното производство и по отношение на което искът за делба е отхвърлен, не разполага с правото да предяви иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН с твърдението, че неговите права не са били правилно отчетени в делбеното производство, без при това да навежда довод за настъпването на нови факти и обстоятелства след влизане в сила на решението по допускане на делбата. В случая е съобразено, че твърденията на Ц. И. се основават на факт, чието осъществяване се е поддържало и в хода на делбеното производство (придобиване на правото на собственост върху имота, предмет на делбата, по давност), които твърдения са отречени с влязлото в сила решение на ВКС, с което нотариалният акт, на която Ц. И. основава правата си и при предявяването на иска с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, е отменен. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение