Определение № 765 от 05.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 232/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. П. С., срещу определение № 324 от 23.01.2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което се връща като просрочена частна жалба, подадена против определение от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 13602/2009 г. на Районен съд [населено място] и се прекратява производството по ч. в. т. д. № 109/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място]. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Наведени са доводи за ненадлежно уведомяване за определение oт 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 13602/2009 г. на В.. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът по частната жалба С. Г. А. счита, че частната жалба е неоснователна и следва да остане без уважение. Останалите ответници не ангажират становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 24791/10.12.09 г. срещу С. Г. А. (кредитополучател), В. С. П. и Г. М. Р. (поръчители). С разпореждане № 35763/14.12.2009 г. Районен съд [населено място] е осъдил ответниците да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 1724.99 лева – главница и 792.13 лева – лихви. Въз основа на разпореждането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 7141/14.12.2009 г. и изпълнителен лист. Ответникът С. Г. А. е подал възражение и е поискал спиране на принудителното изпълнение. С определение от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 13602/2009 г. Варненски районен съд на основание чл. 420 от ГПК е спрял принудителното изпълнението и е уведомил кредитора, че може в едномесечен срок от връчването на съобщението да предяви иск относно вземането си. Съгласно чл. 420, ал. 3 от ГПК въззивната жалба срещу определението за спиране се подава чрез съда, който е постановил решението, в едноседмичен срок от връчването му на страната. Съобщението за постановеното определение е изпратено на адрес: [населено място], ул. „Д-р Б.” бл. 13 А, вх. Б, ап. 29 и е получено на 08.12.2011 г. от К. С. П., преупълномощена от адвокат М. И. Б., в качеството му на пълномощник на [фирма]. В представеното пълномощно за адвокат М. И. Б. същият не е легитимиран от [фирма] да преупълномощава трети лица с предоставените му правомощия (лист 22 по гр. д. № 13602/2009 г. по описа на В.). Съгласно общите разпоредби на гражданското законодателство – чл. 43 ЗЗД предвижда, че пълномощикът може да преупълномощава в две хипотези – при изрично овластяване или ако преупълномощаването му е станало необходимо за запазване на интересите на упълномощителя. В случая не е налице нито една от двете хипотези. Основателни са доводите на жалбоподателя, че същият не е редовно уведомен за постановеното определение. С разпоредбата на чл. 50 ГПК законодателят е регламентирал връчването на съобщения на търговци и юридически лица, а с чл. 51 ГПК - на адвокат. В конкретния случай правните норми на глава шеста от ГПК са нарушени и съобщението не е връчено нито на адреса на управление на банката, нито на адреса на упълномощения от банката адвокат, а на адреса на трето непознато лице. Това налага извод, че преклузивният срок по чл. 420, ал. 3 от ГПК не е започнал да тече от дата 08.12.2011 г., с оглед на което въззивният съд неправилно е върнал частната жалба като просрочена. С оглед изложените съображения определение № 324 от 23.01.2012 г. на В. е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за извършване на следващите процесуални действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение