Определение № 92 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 76/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на М. Б. Л. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., за спиране на изпълнението на осъдително решение от 05.12.2013г. по в.гр.д.№2622/2013г. на Варненски окръжен съд. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е неоснователна. Молителят М. Б. Л. е обжалвала с касационна жалба решението от 05.12.2013г. по в.гр.д.№2622/2013г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 08.07.2013г. по гр.д.№7938/2012г. на Варненски районен съд, е уважен предявения срещу М. Б. Л. и Б. П. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на реална част от тавански етаж. Молбата на М. Б. Л. за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение е следвало съгласно чл.282, ал.2, т.2 ГПК, но не е подкрепена с доказателства за внесено обезпечение в размер на обжалваемия интерес, съобразно цената на иска, отразена в данъчната оценка, по специалната сметка на Върховния касационен съд. Такива доказателства не са представени и след подаване на молбата, въпреки дадената от това възможност. При тези данни и по аргумент от разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК молбата за спиране на изпълнението е неоснователна и трябва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение