Определение № 7 от 06.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2555/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Академика инвест“ АД - [населено място], срещу определение № 306 от 23.09.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 187/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на „Академика инвест“ АД за възстановяване на основание чл.64 ГПК на срока за подаване на писмен отговор на частната касационна жалба на „Ему“ АД срещу определение № 33 от 06.04.2021 г. по в. ч. т. д. № 187/2021 г. В частната жалба се прави искане за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо поради постановяването му в нарушение на чл.66, ал.1 ГПК - разглеждане на молбата за възстановяване на срок в закрито, вместо в открито съдебно заседание с призоваване на страните, и поради недаване на указания до молителя за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на обстоятелства по чл.64, ал.2 ГПК. При условията на евентуалност се иска отмяна на определението като неправилно по съображения, че съдът е разгледал по същество молба за възстановяване на пропуснат срок, съдържаща неотносими към хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчване на препис от частната касационна жалба на насрещната страна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като постановеното от въззивния съд определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по частната жалба не е обвързано с основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Ему“ АД - [населено място], обл. Търговище, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 33 от 06.04.2021 г., постановено в производството по в. ч. т. д. № 187/2021 г., състав на Апелативен съд - Варна е отменил определение по т. д. № 75/2019 г. на Окръжен съд - Търговище и вместо него е заменил на основание чл.398, ал.1 ГПК допуснато от първоинстанционния съд обезпечение в полза на „Ему“ АД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти с друго - учредена от трето лице ипотека върху недвижим имот, като е отменил наложените възбрани на основание чл.398, ал.3 ГПК. Против определението е подадена частна жалба от „Ему“ АД, препис от която е изпратен на „Академика инвест“ АД за връчване чрез процесуалния представител на дружеството адв. Б. Ж.. Съобщението, ведно с приложения препис от частна жалба, е върнато по делото с отбелязване, че адв. Ж. не е открит в кантората при четири посещения в рамките на един месец и не се е явил за получаване на книжата, въпреки оставеното за целта съобщение. Впоследствие върху обратната страна на съобщението е направено отбелязване, че адв. Ж. е уведомен по телефона на 08.07.2021 г. за постъпилата жалба и за възможността за подаване на отговор в едноседмичен срок. В рамките на едноседмичния срок, считано от 09.07.2021 г., не е подаден отговор на жалбата. На 15.07.2021 г. по делото е депозирано заявление от „Академика инвест“ АД - чрез изпълнителния директор на дружеството, за оттегляне на пълномощията на адв. Б. Ж. като процесуален представител и като съдебен адресат на „Академика инвест“ АД. С разпореждане № 277 от 03.08.2021 г. съдията - докладчик по в. ч. т. д. № 187/2021 г. е оставил без уважение искането на „Академика инвест“ АД за повторно връчване на препис от частната касационна жалба с предоставяне на нов срок за отговор на жалбата. На 02.08.2021 г. по делото е постъпила молба от „Академика инвест“ АД, с която е поискано възстановяване на срока за отговор на частната касационна жалба. В молбата са изложени твърдения, че в периода, когато е предприето връчване на препис от жалбата, пълномощникът на дружеството адв. Ж. е отсъствал от страната по здравословни причини и тъй като дружеството не е уведомено за „проблемите с връчване на книжата“, то е било обективно препятствано да подаде в срок отговор на жалбата, с което са осъществени предпоставките на чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. В молбата е посочено, че поради отсъствие на адв. Ж. и неизвестност относно съдържанието на частната касационна жалба с молбата не се представят доказателства и изготвен отговор на жалбата. Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Ему“ АД, която е депозирала отговор със становище за отсъствие на предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК. С обжалваното в настоящото производство определение, постановено в закрито заседание на 23.09.2021 г., състав на Апелативен съд - Варна е оставил молбата на „Академика инвест“ АД без уважение, след като е приел, че молителят не е представил доказателства за настъпили в рамките на срока за отговор на частната касационна жалба обстоятелства с характеристиките по чл.64, ал.2 ГПК, които да са препятствали подаването на отговор на частната касационна жалба. Въззивният съд е акцентирал върху възможността молителят да ползва услугите на упълномощения по основното производство /в хода на което е допуснато замененото обезпечение/ втори адвокат или да упълномощи друг адвокат, който да подаде отговор на жалбата в рамките на срока по чл.276, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането по чл.64 ГПК е мотивирано и с неизпълнение на изискването на чл.65, ал.2 ГПК с молбата за възстановяване на срок да се представят онези книжа, срокът за чието подаване е пропуснат /в случая - отговор на частната касационна жалба/. Определението, с което е оставена без уважение молбата на „Академика инвест“ АД по чл.64 ГПК, е допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за недопустимост на определението поради постановяването му в закрито, вместо в открито съдебно заседание, и поради недаване на указания за представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК предвижда разглеждането на молбата за възстановяване на пропуснат срок на основание чл.64 ГПК да се разглежда в открито заседание, но според практиката в определение № 85/17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., нарушението на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК води до недопустимост на определението, с което съдът се е произнесъл по искане с правно основание чл.64 ГПК, само тогава, когато разглеждането на молбата в закрито заседание е лишило страните от възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. В мотивите към цитираното определение е прието, че няма нарушение на реда по чл.66, ал.1, изр.2 ГПК тогава, когато в закритото заседание съдът е обсъдил всички представени доказателства за обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК, а други доказателства, които да налагат провеждане на открито заседание за събирането им, не са ангажирани от страните. В конкретния случай с молбата за възстановяване на срок не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че пропускането на срока се дължи на продължително отсъствие от страната на упълномощения от „Академика инвест“ АД адвокат, и не е направено искане за събиране на такива доказателства, което да е налагало провеждане на открито заседание. Предвид непредставянето на доказателства и липсата на формулирани в молбата по чл.64 ГПК доказателствени искания, разглеждането на молбата за възстановяване на пропуснат срок в закрито, вместо в открито заседание, не съставлява съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл.66, ал.1, изр.2 ГПК и няма за последица недопустимост на обжалваното определение. Следва да се отбележи, че в частната жалба молителят не твърди нарушението на чл.66, ал.1, изр.2 ГПК да го е лишило от упражняването на конкретни процесуални права и възможности, в който случай определението на въззивния съд би могло да се квалифицира като недопустимо. Доводът в жалбата, че въззивният съд е постановил недопустимо определение като не е указал на молителя да представи доказателства за обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК, е неоснователен по причина, че процесуалният закон не предвижда съдът, сезиран с молба по чл.64 ГПК, да дава подобни указания. Доказването на обстоятелствата по чл.64 ГПК е в тежест на молителя, който има интерес да прояви процесуална активност и да представи/ангажира всички възможни доказателства за наличието на твърдените обстоятелства едновременно с подаването на молбата за възстановяване на пропуснат срок. За неоснователни настоящият състав на ВКС намира и оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалваното определение. При постановяване на определението въззивният съд е изходил от преценката, че връчването на препис от частната касационна жалба на ответника „Академика инвест“ АД е извършено редовно чрез упълномощен от дружеството адвокат - адв. Б. Ж.. Преценката за редовно връчване е направена въз основа на отбелязване върху адресираното до дружеството съобщение, че адв. Ж. е уведомен по телефона за подадената жалба и срока за депозиране на отговор, а при наличие на това отбелязване е безпредметно да се обсъжда дали са съществували процесуални предпоставки съобщаването да се извършва по телефона. Въззивният съд е обсъдил твърденията, с които е обосновано искането по чл.64 ГПК, но поради липса на представени в тяхна подкрепа доказателства законосъобразно е приел, че не са осъществени обстоятелства от кръга на предвидените в чл.64, ал.2 ГПК, които да предпоставят възстановяване на срока за подаване на отговор на частната касационна жалба. Доводът на частния жалбоподател, че с оглед наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения при връчване на преписа от частната касационна жалба, които са неотносими към хипотезата на чл.64, ал.2 ГПК, въззивният съд не е следвало да се произнася по основателността на молбата, е лишен от логика. Фактическите твърдения за обстоятелствата по чл.64, ал.2 ГПК са въведени от самия жалбоподател и именно с тези твърдения той е обосновал отправеното до въззивния съд искане за уважаване на молбата по чл.64 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение по в. ч. т. д. № 187/2021 г. на Апелативен съд - Варна следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,