Определение № 5081 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3829/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на „Цветина- Мездра“ЕООД, представлявано от адвокат Т., против решение № 51 от 15.03.2023 г. по в.гр.д. № 394/2022 г. по описа на Окръжен съд- Враца, което в обжалваната част има характер на определение, с което съдът е изменил своето решение № 2 от 04.01.2023 г. в частта за разноските, като вместо: ОСЪЖДА "Тролейбусен транспорт-Враца" ЕООД да заплати на "Цветина-Мездра"ЕООД деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 648лв. за първата инстанция и в размер на 483лв. за въззивната инстанция, да се чете: ОСЪЖДА "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД да заплати на "Цветина-Мездра"ЕООД деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 581,90 лв. за първата инстанция и в размер на 483лв. за въззивната инстанция. и вместо: ОСЪЖДА "Цветина-Мездра"ЕООД да заплати на "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 605лв. за първата инстанция и в размер на 414лв. за въззивната инстанция, да се чете: ОСЪЖДА "Цветина-Мездра"ЕООД да заплати на "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 675,33 лв. за първата инстанция и в размер на 414лв. за въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че в полза на ответника по делото се присъждат разноски, въпреки че съдът е констатирал липса на списък за разноски, представен пред първата съдебна инстанция. Оспорва и изводите на съда, че жалбоподателят- ищец по делото- не е представил отговор на молбата по чл.248 ГПК, като такъв бил своевременно представен. Постъпил е отговор на частната жалба от адвокат К., процесуален представител на "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД, с който се заявява, че жалбата е недопустима, по същество- бланкетна и неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК за изменение на собственото му решение, което подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. По делото се установява, че съдът е бил сезиран с искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди с цена на иска от 10 388лв. С първоинстанционното решение исковете са уважени за 4688лв. и съответно- са отхвърлени за 5700лв. Съдът е присъдил разноски по компенсация, като в мотивите си е приел, че ищецът е доказал разноски в размер на 1957.52лв. и съобразно изхода от спора му се дължат разноски в размер на 883.41лв., а ответникът е доказал разноски в размер на 861лв. и с оглед изхода от спора му се дължат разноски в размер на 472.44лв. Въззивни жалби против това решение са депозирали и двете страни по спора. Ищецът "Цветина-Мездра"ЕООД е обжалвал решението в отхвърлителната част за сумата от 5 700лв. Ответникът "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД е обжалвал решението в осъдителната част за сумата от 4688лв. С решението №2 от 04.01.2023 г. по гр.д. № 394/2022 г. ОС- Враца е отменил решението за 1600лв и в тази част е отхвърлил предявения иск. В срока по чл. 248 ГПК "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД е поискал с нарочна молба въззивният съд да измени постановеното решение в частта за разноските, като преизчисли разноските за първа инстанция и осъди „Цветина – Мездра“ ЕООД да заплани разноски на молителя за защита пред въззивната инстанция. Със сега обжалваното определение, съдържащо се в решение № 51 от 15.032023 г., въззивният съд е изменил размера на разноските, които е възложил за производството пред първата инстанция, като е намалил разноските дължими се на „Цветина Мездра“ЕООД и е увеличил размера на разноските, които „Цветина Мездра“ЕООД дължи на "Тролейбусен транспорт- Враца"ЕООД. Частната жалба, депозирана от „Цветина – Мездра“ ЕООД е частично основателна. Районният съд при постановяване на своето решение по делото е приел за направени разноски по делото от двете страни и въз основа на така приетото е определил размера на разноските, които следва да се възложат на двете страни по делото, съобразно изхода от спора. Против приетите от съда разноски, като направени по делото, няма развито производство по чл. 248 ГПК. Ето защо, в този случай, при промяна на изхода от спора, въззивната инстанция няма правомощие да преизчислява наново общия размер на направените от страните пред първата инстанция съдебни разноски. Въззивната инстанция може единствено да измени размера на дължимите се разноски, съобразно възприетия от нея изход от спора, но като съобрази приетите за направени разноски по делото от първоинстанционния съд. С оглед тези разяснения, въззивният съд е следвало да измени разноските, дължими се на страните за производството пред районния съд, само съобразно изхода от спора, който е възприел. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал разноски в размер на 1957.52лв. Цената на исковете е 10 388лв, а уважената част от тях според въззивната инстанция- 3088лв. С оглед изхода от спора, възприет от въззивният съд, на ищеца "Цветина-Мездра"ЕООД се дължат разноски в размер на 581.90лв. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал разноски в размер на 861лв. Въззивният съд е приел, че исковите претенции за сумата от 7300лв. са неоснователни. Следователно на ответника "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД се дължат разноски в размер на 605.00 лв. за първата съдебна инстанция. С оглед изложеното, следва да се приеме, че по жалба на "Цветина-Мездра" ЕООД следва да се отмени решение № 51 от 15.03.2023 г., в частта, с която е изменено решение № 2 от 04.01.2023 г. в частта за разноските, възложени върху "Цветина-Мездра"ЕООД за сумата от 675.33 лв. вместо 605лв., и в тази част молбата по чл. 248 ГПК на "Тролейбусен транспорт-Враца"ЕООД следва да бъде отхвърлена. В останалата част жалбата на „Цветина – Мездра“ЕООД се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение