Решение № 7415 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 351/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. С. от гр. София, чрез адвокат М. Айдарова, против решение № 34613 от 22.10.2025 г. постановено по адм. дело № 6047/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове, като се присъдят и сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Министерския съвет на Република България, чрез пълномощник Б. Джурин, в писмено възражение, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез гл. юрисконсулт Ц. Колачева, в писмен отговор дава становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Г. Д. С. против Министерски съвет на Република България и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с която са предявени субективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, основани на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът срещу Министерския съвет е основан на твърдяно незаконосъобразно бездействие след отмяната по съдебен ред на Решение № 536/15.07.2011 г. за отчуждаване, изразяващо се в непровеждане на нова отчуждителна процедура за засегнатата част от имота на ищеца, върху която е реализиран обект „АМ Марица“. Претендираното обезщетение е определено в размер на пазарната стойност на имота, ведно с мораторна и законна лихва. Искът срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е основан на твърдени незаконосъобразни фактически действия по завземане и застрояване на имота при изграждането на автомагистралата, като вредата е определена като стойност на неполучено възнаграждение за ползването на имота за посочения в исковата молба период. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции, при приетото, че не е установена първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, липсва бездействие от страна на органи и длъжностни на ответниците, от които да произтича търсената отговорност. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да основават защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е основан на твърдения за незаконосъобразни фактически действия по завземане и застрояване на част от недвижим имот, собствена на ищеца при изграждането на обект „АМ Марица“. В исковата молба обаче не са изложени конкретни обстоятелства кои действия на органи или длъжностни лица на ответника се поддържат като незаконосъобразни, кога и при какви условия са извършени, както и дали същите са осъществени при или по повод административна дейност. Не е изяснено и по какъв начин именно тези действия се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с претендираната имуществена вреда. Самото твърдение, че имотът е засегнат от реализираното строителство, не е достатъчно за индивидуализиране на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото не всяко фактическо засягане на вещно право съставлява административна дейност по смисъла на тази разпоредба. По отношение на иска срещу Министерския съвет е налице нередовност, свързана с определяне на надлежния ответник. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто акт, действие или бездействие се твърди, че са причинени вредите. Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт, но не е юридическо лице, като съдът не е приложил относимата в случая разпоредба на чл. 205, ал. 2 АПК. Липсата на пълно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, както и непълнотата при индивидуализиране на надлежните ответници, препятстват възможността на съда да определи надлежно предмета на спора. По отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са конкретизирани действия на нейни органи или длъжностни лица, извършени при или по повод административна дейност, от които пряко и непосредствено да произтичат претендираните вреди. По отношение на Министерския съвет не е съобразено, че същият е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност, но не е юридическо лице по смисъла на чл. 205, ал. 1 АПК. При тези нередовности първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение, като даде указания на ищеца да уточни срещу кое юридическо лице насочва претенцията си, кои конкретни актове, действия или бездействия сочи като незаконосъобразни и в каква причинна връзка се намират те с твърдените вреди. Едва след изпълнение на тези указания съдът е следвало да извърши преценка за допустимостта на исковете спрямо посочените от ответници и за наличието на предпоставки за разглеждането им по същество. Като не е дал указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба и се е произнесъл по същество по нередовно упражнено право на иск, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. С оглед гореизложеното обжалваното съдебното решение следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от фазата на оставяне на исковата молба без движение. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,