Определение № 45 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. Б. и А. С. И. - Б., чрез адвокат Р. С. Г. против решение № 136 от 11.11.2016 г. по гр. дело № 376/2016 г. на Апелативен съд – Б.. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен следният въпрос: „Независимо от установените различия между правния институт на поръчителството по ЗЗД и на авала досежно самостоятелния характер и съществуване на менителничното поръчителство независимо от съществуването на главното задължение, което то обезпечава / не акцесорен, а самостоятелен характер/, както и ограничените правни възможности на авалиста за противопоставяне на възражения към приносителя на ефекта като последица от това, обезпечителната функция на авала, макар и да представлява самостоятелно задължение с различен правопораждащ юридически факт, обуславя ли неприложимост на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на авалиста – поръчител ?”. Преценката относно допускането на касационното обжалване е обусловена от решението, което следва да бъде прието от ОСГКТК на ВКС на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г. по въпроса: „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия ?”. Поради това следва производството по делото да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, вр. § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК – обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение