Определение № 3393 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Р. Б. и адв. Р. Б., пълномощници на С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М. против определение № 449 от 09.08.2023г. по възз. гр.д. № 398/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, постановено в производство по чл.248 ГПК. В частната жалбата се твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е изчислен неправилно. В срок е постъпил отговор на частната жалба от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово, чрез адв. Н. М., в който са изложени доводи за неоснователността й. От останалите ответници не е постъпил отговор на частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, намира следното: С решение № 97 от 01.06.2023г. по възз. гр.д. № 398/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 260002/20.04.2022г. по гр.д. № 72/2018г. Окръжен съд-Габрово, с което Д. Р. А., С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово са осъдени да заплатят солидарно на ищците С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М. обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Във въззивното производство ищците са представлявани от адв. Р. Б. и адв. Р. Б., които своевременно са заявили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за осъществено от тях безплатно процесуално представителство във въззивното производство, по което искане въззивният съд не се е произнесъл с решението си. С молба от 13.06.2023г. ищците са поискали на всеки един от двамата адвокати да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от по 31 400 лева / по 7 850 лева за защитата на всеки от ищците/. Въззивният съд е счел молбата за допустима, а по същество е изложил мотиви, че първоинстанционното решение, с което на всеки от ищците е присъдено обезщетение от по 90 000 лв. е потвърдено, като във въззивното производство е осъществено безплатно процесуално представителство на всеки от ищците срещу въззивните жалби на тримата ответници. Доколкото обжалваемият интерес на всеки от ответниците, определен самостоятелно по всеки от четирите иска, е 90 000 лв., то минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата - по всеки от исковете /в редакцията на наредбата, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие - 22.05.2022г./, възлиза на 3 230 лв. или на обща сума в размер на 12 920 лв. Тъй като разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждение за един адвокат /чл.78 ал.1 ГПК/, то решението следва да бъде допълнено в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 12 920 лв. в полза на адвокат Р. Б., като не следва да бъде присъждана сума в същия размер и на преупълномощения от адвокат Б. адвокат Р. Б.. В частната жалба се поддържа, че адвокатското възнаграждение е изчислено неправилно, като същото, определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на по 7 850 лева за осъществената защита на всеки от ищците или общо 31 400 лв. за един адвокат. Частната жалба е неоснователна. В случая се касае за осъществено безплатно процесуално представителство и на основание чл.38, ал.2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Имайки предвид фактическата и правна сложност на спора, разгледан във въззивното производство, както и извършените процесуални действия /от името на четиримата ищци са подадени общи отговори по всяка една от трите въззивни жалби, проведени са две открити съдебни заседания, като в първото не е даден ход на делото, не са събирани доказателства пред въззивната инстанция/ и с оглед приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият съдебен състав намира, че определеният от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение съответства на осъществената адвокатска защита, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение