Определение № 7010 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Т. Т., против определение № 15658 от 23.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4577/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място излага съображения, че неправилно е възприета фактическата обстановка и правна квалификация, както и неправилно е възприет предмета на оспорване. Твърди, че запитването подадено от С. К. (кандидата, подал заявление за участие в конкурса) не е подадено срещу класирането на кандидатите по смисъла на чл. 10д от Закона за държавния служител (ЗДСл), а е направено по повод недопускането на кандидата до участие в конкурсната процедура -хипотеза, регулирана от чл. 10в от ЗДСл. Посочва, че решаващият състав е постановил определението си при смесване на двата протокола на конкурсната комисия – този по чл. 10д и другия по чл. 10в от ЗДСл и, че всъщност изпратеното запитване на недопуснатия до участие кандидат е такова по чл. 10в от ЗДСл. На второ място излага доводи, че органът по назначаването е действал извън пределите на предоставената му компетентност, в отклонение на обвързаната компетентност. Твърди, че след валидно проведен конкурс и класиран на първо място кандидат, административният орган не разполага с оперативна самостоятелност да прекратява процедурата, вместо да пристъпи към назначаване. На следващо място се прави довод за неправилно тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Посочва, че разпоредбите, ограничаващи съдебния контрол върху административни актове подлежат на стеснително тълкуване, а в случая първоинстанционният съд е приложил разширително такова, като не е извършил необходимата преценка на характера на оспорения акт. На последно място има твърдения, че в жалбата са развити доводи за нищожност на процесната заповед, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, като необсъждането им представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката моли за уважаване на частната жалба, като се отмени оспореното определение и делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира съдебни разноски. Ответникът в настоящото производство- и. д. председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез процесуалния си представител -главен юрисконсулт И. Севрийски оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд на осн. чл. 159, т. 1 от АПК оставя без разглеждане жалбата на В. Т. срещу заповед № РД-06-156 от 13.03.2026 г. на и. д. председателя КОНПИ като процесуално недопустима, и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена на осн. чл. 14, ал.1, т. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ), във връзка с чл. 10а от ЗДСл, чл. 46 от Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДС), както и във връзка с протокол № 1 от 19.02.2026 г. и протокол № 2 от 27.02.2026 г. на конкурсната комисия за проведен конкурс за заемане на длъжността „Директор на дирекция „Административно -правно и информационно обслужване“ при КОНПИ. Установил е от фактическа страна, че със заповед № РД-06/80 от 02.02.2026 г. на председателя на КОНПИ, на основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от ЗОНПИ, във връзка с чл. 10а ал. 1 от ЗДСл, чл. 13, ал. 1 от НПКПМДС е обявен конкурс за длъжността "Директор на дирекция "Административно – правно и информационно обслужване" при КОНПИ. Процедурата е проведена от назначената конкурсна комисия, като с протокол № 1 от 19.02.2026 г. на същата комисия до защита на концепцията е допуснат кандидата В. Т. Т. и не са допуснати кандидатите: С. Д. К. и К. А. Д.. Видно от протокол № 2 от 27.02.2026 г. е извършено окончателно класиране на кандидатите, както следва: на първо място – В. Т.. С писмо от 23.02.2026 г. от кандидат С. К. е постъпило запитване във връзка с непредоставянето му на възможност да отстрани несъответствия, констатирани при неговото кандидатстване, което е прието, че има характер на възражение, като същото комисията е счела за основателно. След като са констатирани и съществени нарушения при проведената процедура и във връзка с подаденото възражение със заповед № РД-06-156 от 13.03.2026 г. на и. д. председател на КОНПИ, е прекратена конкурсната процедура за заемане на длъжността "Директор на дирекция "Административно – правно и информационно обслужване" при КОНПИ, обявена със заповед № РД-06-80/02.02.2026 г. Съдът приема също така, че процесното производство започва служебно по инициатива на органа по назначаване с издаване на заповед по чл. 10а от ЗДСл и приключва с издаването на акт по чл. 10 д от същия закон. Приема, че участвалите в конкурса кандидати, които не са класирани на първо място могат да възразят пред органа по назначаване, като при основателност на възражението той може да прекрати конкурсната процедура и да назначи нов конкурс, като решението му не подлежи на съдебен контрол. Съдът посочва, че няма правомощие да разгледа нито акта на комисията, нито решението на органа по назначаване по възражението, подадено от С. К., поради което съдебното производство по делото е процесуално недопустимо, тъй като оспореният акт не подлежи на оспорване по съдебен ред и жалбата следва да се остави без разглеждане. Определението е правилно. С оспорената пред първостепенния съд заповед № РД-06-156 от 13.03.2026 г. на и. д. председателя КОНПИ е прекратена конкурсна процедура за заемане на длъжността „Директор на дирекция „Административно -правно и информационна обслужване“ при КОНПИ, обявена със заповед № РД-06-80 от 02.02.2026 г. Видно е, че се касае за обявен конкурс по реда на Глава втора, чл. 10а и следв. от ЗДСл. В този случай по аргумент от разпоредбата на чл. 10д, ал. 3, изр. второ от ЗДСл, относима към прекратяване на обявена по този ред конкурсна процедура, актовете на органа по назначаването, свързани с хода на това административно производство (включително за отмяна на заповед за откриване на конкурсна процедура) не подлежат на съдебен контрол, както правилно приема първоинстнационния съд. В този смисъл са разпоредбите на чл. 44, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, изр. второ НПКПМДС. Не се кредитират възраженията в частната жалба. Тези доводи са относими към разглеждане на спора по същество, а не към допустимостта на оспорването на съответния административен акт, какъвто е предмета на настоящото производство. Единствено може да се разгледа възражението отнасящо се до приложението на чл. 120 от Конституцията на Република България, като следва да се приеме, че то е неоснователно тъй като посочената конституционна норма не изключва законови ограничения на съдебната защита. В процесния случай се касае за акт, оспорването на който е изключено изрично от законодателя. В случая приложимия ЗДСл стриктно, ясно и точно определя съобразно КРБ, че за този вид конкретен акт законът не предвижда и не регламентира съдебен контрол и защита. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не е засегнато от визираните от частната жалбоподателка пороци и следва да бъде потвърдено с настоящото определение. Разноски за настоящото производство са претендирани от ответната страна и следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, в размер на 102, 26 евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платими от частната жалбоподателка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение