Определение № 77 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 38/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. П. Д. и А. Д. Д., чрез пълномощника им адвокат Й. Г., против определение № 367 от 23.10.2012 г., постановено по гр.д. № 369 по описа за 2012 г. на Върховния касациионен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им вх. № 1025655/19.10.2010 г. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.6 ГПК, на влязлото в сила решение от 2.07.1998 г. по гр.д. № 778/1993 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото, като П. П. Д. и А. Д. Д. са осъдени да заплатят на С. Л. М. направените разноски в размер на 1500 лв. Ответникът по частната жалба С. Л. М. счита, че същата е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е констатирал, че молителите са узнали за решението от 2.07.1998 г. по гр.д. № 778/1993 г. най-късно в съдебното заседание на 5.07.2007 г. по адм.дело № 346/2008 г. на Административен съд-София, образувано по тяхна жалба срещу заповед № РД-22-00/26.02.2007 г. на Областния управител на Област С. по подадена от тях молба за обезщетяване с компенсаторни записи по чл.9, ал.5 З., обоснована с наличието на влязлото в сила решение от 2.07.1998 г. по гр.д. № 778/1993 г. на СРС. Молбата за отмяна е постъпила на 19.07.2007 г., т.е. след изтичането на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е процесуално недопустима. В частната жалба се поддържа, че макар решението да е представено от името на жалбоподателките по административното дело, те не са били уведомени за него от адвоката по това дело. Д. е неоснователен. Упълномощеният от страната процесуален представител действа не от свое име, а от името на упълномощителя си и извършените от представителя правни действия настъпват директно за страната по делото. След като са упълномощили адвокат за административното производство, инициирано от тях въз основа на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна претендират, то следва че към този момент молителите са били узнали за решението. В случая е налице и още едно основание за недопустимост на молбата за отмяна. Решението е влязло в сила на 17.08.1998 г. Д. към този момент чл.232, ал.1 ГПК-отм. урежда пределен едногодишен срок за подаване молба за отмяна, започващ да тече от влизане на решението в сила щом основанието за отмяна предхожда решението. В случая основанието за отмяна – страната е била представлявана от назначен от съда адвокат, въпреки че е била с известен адрес – предхожда решението, поради което правото да се иска отмяната му е преклудирано с изтичането на едногодишния срок от влизането му в сила, т.е. на 17.08.1999 г. Приемането на сега действащия ГПК, в сила от 1.03.2008 г. не преурежда правоотношенията по преклудирани, поради изтичане на сроковете за отмяна на влязло в сила решение права, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима и поради изтичане на пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК-отм. преди влизане в сила на действащия ГПК. По изложените съображения атакуваното определение на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна, е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която молителите са осъдени да заплатя на ответника С. М. разноски в размер на 1500 лв., жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като липсват доказателства за заплащането на разходите, липсва представен списък по чл.80 ГПК, евентуално присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Поставените въпроси за присъждане на адвокатско възнаграждение, което е уговорено, но не са представени доказателства за изплащането му, както и следва ли да се представя списък на разноските, ако страните направила само един разход, за който е представила доказателства и при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, обвързан ли е съдът от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ограничение, са предмет на тълкувателно дело № 6 от 2012 г., поради което частното касационно производство в тази част следва да бъде спряно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение