Определение № 2954 от 21.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. от Закона за арбитража. Образувано е по искова молба, подадена от Е. Т. Т. срещу „Профи кредит България“ ЕООД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа подадена искова молба и съобрази становищата на страните, намира следното: От изложените в исковата молба факти и заявения петитум е видно, че с нея са предявени за разглеждане евентуално съединени искове от Е. Т. Т. срещу „Профи кредит България“ ЕООД по чл. 47 от Закона за арбитража /ЗА/, което наименование на закона е съгласно изменението му обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г. Те са главен иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 34 от 29.03.2012 г. по арб.д. № 34/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова, като постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, чиято правна квалификация е чл. 47, ал. 2 ЗА, евентуално съединен с иска по чл. 47, ал. 2 ЗА иск за отмяна на посоченото арбитражно решение поради липса на сключено арбитражно споразумение, който е с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗА, евентуално съединен с иска по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗА иск за отмяна на арбитражното решение поради нищожност на арбитражното споразумение, като противоречащо на чл. 3, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, който е с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗА, както и евентуално съединен с иска по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗА иск за отмяна на арбитражното решение, тъй като ищецът не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър или за арбитражното производство, който е с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА. В Закона за арбитража е въведен преклузивен срок за предявяване на уредените в него искове, с които страна в арбитражното производство може да се защити срещу постановеното в него решение, като поиска то да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено. Той е предвиден в чл. 48, ал. 1 ЗА, в която норма е посочено, че иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят го е получил. До изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г., в чл. 48 ЗА няма включено правило, което да урежда различни предпоставки за предявяване на иска за прогласяване нищожността на арбитражно решение, като в постоянната практика на ВКС се приема, че чл. 48, ал. 1 ЗА се прилага и по отношение на този иск и той също следва да бъде предявен в регламентирания в нормата преклузивен тримесечен срок. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, който е обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г. и е в сила от 01.08.2025 г. /ЗИД на ЗМТА/, наред с наименованието на закона, са приети и промени в него, като е създадена нова разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗА, съгласно която иск за установяване на нищожност на арбитражно решение може да бъде предявен от страните и техните правоприемници пред Върховния касационен съд без ограничение във времето. В § 26 от ПЗР към ЗИД на ЗМТА е предвидено, че иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. С тази разпоредба е въведено специално правило за действие във времето на новата процесуалноправна норма на чл. 48, ал. 3 ЗА, имаща отношение към предпоставките за предявяване на иска за нищожност на арбитражно решение. При нейното тълкуване се налага изводът, че новата норма е приложима само когато предмет на такъв иск е арбитражно решение, което е постановено след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2025 г. За да бъде допустим един иск за нищожност на арбитражно решение, което е постановено преди 01.08.2025 г., той трябва да бъде предявен при предпоставките на действалата до тази дата правна уредба, а именно в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. Арбитражното решение, което се иска да бъде прогласено за нищожно с установителния иск по чл. 47, ал. 2 ЗА, с който съдът е сезиран, е постановено на 29.03.2012 г., което е преди 01.08.2025 г. Това означава, че за неговото предявяване се прилага предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗА преклузивен тримесечен срок. Следователно спазването на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА е абсолютна процесуална предпоставка както за упражняване от ищеца на правото му на установителен иск по чл. 47, ал. 2 ЗА за нищожност на атакуваното арбитражно решение, така и на правото му на конститутивен иск по чл. 47, ал. 1 ЗА за отмяна на това решение. Съдът следи служебно за наличието на тази предпоставка, като нейната липса води до недопустимост на предявените искове и е основание за връщане на исковата молба по чл. 130 ГПК. За да се извърши преценка за това дали исковете, с които съдът е сезиран, са предявени в преклузивния тримесечен срок, първо трябва да се определи кой е началният момент, от който той е започнал да тече, който съгласно чл. 48, ал. 1 ЗА е този на получаване на арбитражното решение от ищеца. В тази връзка са събрани представени от страните писмени доказателства, както и служебно изискани от съда такива, предвид задължението му служебно да се произнесе по допустимостта на исковете. От тях се установява, че въз основа на влязлото в сила арбитражно решение № 34 от 29.03.2012 г., постановено по арб.д. № 34/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова, на 11.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд, както и че за събиране на сумите по този изпълнителен лист е образувано и.д. № 20138410407139 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, по което взискател е „Профи кредит България“ ЕООД, а един от длъжниците е ищецът Е. Т. Т.. От представените преписи от документи по и.д. № 20138410407139 по описа на ЧСИ Неделчо Митев е видно, че в хода на това изпълнително производство на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, в която при описване на дължимите суми е посочено, че те са присъдени с изпълнителния лист, издаден на 11.12.2012 г. В поканата изрично е отбелязано, че към нея се прилага подлежащият на принудително изпълнение акт, който трябва да се приеме, че е изпълнителният лист, издаден въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, доколкото самото арбитражно решение не е част от материалите по изпълнителното дело и няма как да се връчи на длъжника в хода му. В самия изпълнителен лист е изрично записано основанието, на което се издава, което е влязлото в сила арбитражно решение и то е именно това, което е предмет на предявените в процеса главни и евентуални искове. Следователно с получаване на поканата за доброволно изпълнение в хода на образуваното срещу него изпълнително производство ищецът Т. е получил изпълнителния лист, от съдържанието на който е получил информация както за това, че срещу него има постановено влязло в сила арбитражно решение, така и за неговия осъдителен диспозитив, който е възпроизведен в изпълнителния лист. От този момент той е узнал за арбитражното решение, като е имал и достатъчно информация, за да може при полагане на дължимата грижа за водене на своите работи да се снабди с препис от него и така да се запознае с пълното му съдържание, както и с данни за начина, по който е проведено арбитражното производство срещу него, като извърши необходимите проверки за това както по делото пред арбитражния съд, така и по делото за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, образувано в Софийски градски съд. След като с получаването на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело ищецът е получил необходимата информация, за да може да организира защитата си срещу арбитражното решение чрез предявяване на специалните искове за това по ЗА, то моментът, в който е станало това, следва да се счете за начален на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗА. От документите по изпълнителното дело се установява, че датата, на която поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца Е. Т. Т., е 14.11.2016 г., като това е направено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Връчването е извършено по месторабота чрез дружеството „М маркетинг консулт“ ЕООД, което към този момент има качеството на работодател на ищеца съгласно данните от получена в изпълнителното производство информация от НОИ, като книжата са получени от негов служител. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК работодателят е сред лицата, които могат да получат съобщение за адресата, когато връчването се извършва по месторабота на последния. Ако работодателят е юридическо лице, връчването може да се извърши и на негов служител или работник, както е направено в случая. Ето защо това връчване е редовно. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за нередовност на връчването, тъй като лицето, което е получило поканата за доброволно изпълнение от името на работодателя не е било негов служител. Това е така, тъй като по изпълнителното дело са налице данни, че непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 18.11.2016 г. работодателят е направил изявление по изпълнителното дело, че е запознат с него и че е получил запорното съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, което му е връчено чрез същия служител и на същата дата, както поканата за доброволно изпълнение. От това може да се заключи, че всички съобщения по изпълнителното производство, получени от конкретното лице, сочено за служител в разписките за връчване, са достигнали до съответните органи на дружеството-работодател, чрез които то извършва действия спрямо трети лица, поради което е изпълнена целта на нормата на чл. 46, ал. 2 ГПК книжата да бъдат получени от работодателя на адресата и връчването по този ред трябва да се приеме за редовно. На основание чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК с получаването на съобщението от работодателя, то се смята за връчено на адресата, който е ищецът Е. Т. Т.. Следователно на 14.11.2016 г., на която дата е получил поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ищецът е узнал за арбитражно решение № 34 от 29.03.2012 г., постановено по арб.д. № 34/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова, с което е осъден да заплати парични суми на ответника. От тази дата за него е започнал да тече преклузивният тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗА за предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на това арбитражно решение и на конститутивните иск за неговата отмяна. Той е изтекъл на 14.02.2017 г. Исковете по чл. 47, ал. 2 ЗА и по чл. 47, ал. 1 ЗА, с които съдът е сезиран, са предявени на 03.04.2025 г., която дата е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това, което ги прави недопустими. С оглед на това на основание чл. 130 ГПК исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение