Определение № 266 от 20.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 127/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на 18.07.2012 год. молба от [фирма] - ответник по молба за отмяна, който твърди, че с Решение № 63 от 12.07.2011 год. с което е оставена без уважение молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК на Б. В. А., ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки, че то е направено своевременно и са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата за разноски Б. А. не е изразил становище по нея по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК. Молбата на [фирма] е допустима и основателна. В първоначалното производството по т.д.№ 612/2012 год., образувано по молбата на А., дружеството-ответник е поискало присъждането на разноски в размер на 500 лв. и е представило доказателства за сторени такива. Разноските са присъдени по реда на чл.248 ГПК, а производството по молбата за отвяна – прекратено. По реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК състав на ВКС ІІ т.о. е отменил прекратителното определение и определението по чл.248 ГПК и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по основателността на молбата за отмяна. С цитираното по-горе Решение № 63, съставът на І т.о. е оставил молбата за отмяна без уважение, като не е присъдил разноски за производството по отвяна и за частното производство пред ІІ т.о., въпреки, че такива са били поискани и плащането им е доказано. Разноските на ответника в производството по отмяна възлизат на 500 лв. – заплатен хонорар на адв.В. Т., а в частното производство – 150 лв., видно от представеното пълномощно за същия адвокат. Предвид на горното, като счете молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.