Определение № 5580 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Г. Г. от гр. Силистра, чрез адв. В. Христов, АК - Силистра, насочена срещу определение № 461/07.04.2026г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. дело № 89/2026 г. по описа на съда. Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба на Т. Г. не отговаря на законовите изисквания относно нейното съдържание. Твърди, че след констатираните от съда нередовности на исковата молба с която е бил сезиран от ищеца, последните са отстранени в дадения за това 7-дневен срок. С молбата-уточнение бил конкретизиран размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и първоинстанционният съд е следвало да разгледа по същество предявените от Т. Г. искови претенции срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Силистра, по които е било образувано адм. дело № 89/2026 г. по описа на Административен съд -Силистра. Иска от съда да бъде отменено определението и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по искова молба от Т. Г., чрез адв. В. Христов, АК – Силистра, с предявена с нея искова претенция срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Претендира се сумата в размер на 2 000 евро, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1886зз-73/30.05.2025 г. от Г. С. Г. на длъжност „разузнавач“ в сектор „КП“ при РУ - Силистра в ОДМВР - Силистра и незаконосъобразно използване на физическа сила и помощни средства - белезници на същата дата - 30.05.2025 г., ведно със законната лихва. Съдът е приел с разпореждане № 402/27.03.2026 г., че в исковата молба са описани множество неимуществени вреди. Съответно според съдебния състав всяка една твърдяна от ищеца вреда /като нпр болки в раменните стави и др./ е основание на отделен иск, като по различните, описани в исковата молба неимуществени вреди, ищецът е следвало да се конкретизира исканият размер на обезщетение поотделно за всяка от вредите. По повод на това разпореждане, с молба, вх. №631 от 02.04.2026г., ищецът, действащ чрез адв. Христов е конкретизирал, че претендираната сума в размер на 2 000 евро е сбор от сумата от 1 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № 1886зз-73/30.05.2025 г., а сумата в размер на 500 евро се претендира като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно използване на физическа сила и помощни средства от служители на ОД на МВР-Силистра. С обжалваното определение № 461 от 07.04.2026г. съдът е прекратил съдебното производство по адм. дело № 89 по описа за 2026 г. на Административен съд – Силистра с мотиви, че исковата молба е останала нередовна, поради неотстранени след дадени от съда указания нередовности, свързани с липсата на яснота за размера на вредите за отделните заболявания. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. За да бъде разгледан иск за обезщетение за вреди по реда на чл. 203 от АПК, той следва да бъде основан на твърдения за вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях. В нормата на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК е разписано, че исковете за обезщетения за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ могат да се предявят след отмяната на административния акт или съвместно с оспорването му, както и по отношение вреди, причинени от действия или бездействия, чиято незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Според ал. 5 от същата разпоредба за изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За да се развие цялото съдебно производство законосъобразно и правилно, съдът следва да е сезиран с искова молба, която да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 от ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 от АПК. В производството по проверка редовността на предявен осъдителен иск, съдът извършва проверка по чл. 129 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Видно от петитума на исковата молба на Т. Г. е, че той извежда своите претенции за сумата в размер на 2 000 евро, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане и от незаконосъобразно използване на физическа сила и помощни средства. След указанията на съда, дадени с разпореждане № 402/27.03.2026 г., с молба, вх. №631 от 02.04.2026г. ищецът е конкретизирал, че претендираната сума в размер на 2 000 евро е сбор от сумата от 1 500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лице, а 500 евро - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на дирекцията при задържането му на 30.05.2025 г. Така направеното уточнение е достатъчно да се приеме, че исковата молба е с редовно съдържание съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.1-6 от ГПК и исковите претенции следва да бъдат разгледани по същество. Искът за неимуществени вреди представлява обезщетение за неудобства, болки, страдания, негативни психически преживявания, като кумулативен ефект от отменена като незаконосъобразна заповед за задържане и от твърдяни незаконосъобразни действия, като по отношение на всяко от тях е посочен и размер на претендираното обезщетение. Поради това не може да се иска претенцията да се разбива като размер по пера от отделните причинени на ищеца вреди, каквито съдът приема, че са различните болки и страдания. Поради изложеното, определението следва да се отмени и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение