Решение № 2527 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2012 г.

Решение № 2527 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2012 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Пловдив /понастоящем с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ и Тодор Георгиев Коев от град Пловдив, чрез адв. Теодора Чочева-Василева против решение № 1585/04.07.2012 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 3278/2011 г. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив обжалва решението в частта, в която ревизионният акт е изменен, като определеният данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е отменен за разликата над 3 992.83 лева до пълния определен от органите по приходите размер на задълженията от 17 218.10 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част, поради неправилно тълкуване на събраните доказателства и нарушение на чл. 202 от ГПК. Искането е за отмяна на решението в тази част и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Тодор Георгиев Коев, в представеното по делото писмено становище на процесуалния му представител, моли касационната жалба на решаващия орган да бъде отхвърлена като неоснователна. Тодор Георгиев Коев е обжалвал решението в частта, в която жалбата му против ревизионния акт е отхвърлена, с искане за неговата отмяна. Ответникът по тази жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив не е изразил становище. Участвалият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид установените от първоинстанционния съд факти и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: С влязло в сила протоколно определение от 16.10.2013 г., касационната жалба на Тодор Георгиев Коев е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част, е прекратено. Поради това предмет на разглеждане в настоящото производство е касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, която е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, настоящият касационен състав, намира, че е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е бил издаденият на Тодор Георгиев Коев ревизионен акт № 160801933/07.05.2009 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 1123/18.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Пловдив при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 17218,10 лева и съответните лихви за забава от 7431,06 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизирания период. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите е определена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като сбор от установеното в хода на ревизията превишение на разходите над приходите на Тодор Коев от 71041,76 лева, декларираната по ГДД данъчна основа за доходи от наем в размер на 12010,78 лв. и данъчна основа за доходи от продажба на дружествени дялове - 0.00 лева. По този начин е формирана обща данъчна основа в размер на 83 752,54 лева и е определен данък в размер от 19 560,60 лева, на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК. От тази сума е приспаднат внесения от ревизираното лице годишен данък за 2005 г. в размер на 2342,50 лв. и с ревизионния акт е определен като дължим за довнасяне данък от 17 218,10 лева и съответните лихви. За да измени ревизионния акт, съдът е приел, че действителната пазарна цена на придобитите от Тодор Коев през 2005 г. в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти в к. к. Слънчев бряг, към датата на сключване на договорите за покупко-продажба, съгласно чл. 170 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е в размер на 72 860 лева без ДДС. Този извод е мотивиран със заключението на назначената съдебна експертиза, което съдът е кредитирал като се е позовал на извършената от вещото лице съпоставка между продажните цени на процесните апартаменти с продажните цени на други подобни обекти в същата сграда, чийто продажби са извършени в близък времеви период. Поради липсата на доказателства относно разходите за довършителните работи по апартаментите, съдът е кредитирал заключението на вещото лице инж. Славкова, изготвено в хода на ревизионното производство съгласно Акт за възлагане на експертиза № И-533 от 13.06.2007 г. според което разходите за довършителни работи на процесните имоти през 2005 г. са в общ размер на 14 043 лева. При тези фактически данни, в обжалваното решение е обоснован извод за незаконосъобразност на определената от органите по приходите данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходите на Тодор Коев и е извършена корекцията й, както следва: размерът на разходите на семейство Коеви от 226 720.25 лева е намален на 117 576.25 лева, като е включена дадената от вещото лице в съдебното производство пазарна цена на трите имота в общ размер на 72 860 лева, вместо определената в хода на ревизията пазарна цена от 177 004 лева. По този начин е установено превишение на разходи над приходи в общ размер на 32 939.52 лева, от които една втора за ревизираното лице или 16 469.76 лева. Към тази сума е прибавена данъчната основа за доходите от наем по ГДД в размер на 12 010.78 лева и е определена годишна данъчна основа на доходите за 2005 г. от 28 480.54 лева, върху която е изчислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 295.33 лева. След приспадане на внесения от Тодор Коев данък върху доходите за 2005 г. от 2 342.50 лева, като дължима е определена сумата от 3 952.82 лева и съответните лихви. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила. Основателни са касационните доводи за нарушение на процесуалния закон при преценката на доказателствата по делото и на заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза. Основният спорен въпрос по делото, който е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, предвид частичното му прекратяване, касае пазарната цена на придобитите от ревизираното лице недвижими имоти през 2005 г. в к. к. Слънчев бряг. Легалното понятие за "пазарна цена" и методите за нейното определяне са дефинирани в § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК. Съобразно дадените легални дефиниции, правилно съдът е приел за незаконосъобразна определената в ревизионния акт пазарна цена на процесните недвижими имоти от 177 004 лева в експертното заключение на Румяна Славкова, дадено въз основа на Акт за възлагане № 533/18.05.2007 г. При изготвянето на това заключение са използвани основно метод на възстановителната стойност и отчасти сравнителен метод, както и данни от сайтове за недвижими имоти, а не такива за реално осъществени сделки. При тези данни обосновано и в съответствие с дефинициите на § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, съдът е приел, че при определянето на пазарната цена съгласно правилата на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, не се допуска контролираната сделка да се съпоставя с оферти, а изисква съпоставка със сделки по смисъла на чл. 19 от същата. /В този смисъл и решение № 13 768/22.10.2013 г. на ВАС, VIII отд. по адм. дело 4529/2013 г., относно законосъобразността на ревизионния акт, издаден на Даниела Коева - съпруга на Тодор Коев/. При правилно тълкуване на разпоредбите от Наредба Н-9/14.08.2006 г. първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 201 и чл. 202 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, като е кредитирал заключението на вещото лице инж. икон. Петко Тороманов, което е непълно. То е изготвено единствено въз основа на представените от ревизираното лице нотариални актове за извършени продажби от "Голдън Стар" ООД, което е страна и по процесните сделки. От съдържанието на тези документи е видно, че посочените продажни цени са близки до данъчната оценка на продадените имоти. Видно от определението за назначаване на експертизата, вещото лице е имало за задача да определени пазарната цена на спорните апартаменти, след като извърши справка в Агенцията по вписванията - имотен регистър за други извършени продажби на имоти в същата сграда, в същия период и при същата степен на завършеност като процесните. В съдебно заседание на 14.06.2012 г. експертът е заявил, че е работил само по представените по делото нотариални актове. Следователно даденото заключение относно средната пазарна цена в размер на 182.14 лева за кв. м на придобитите от ревизираното лице апартаменти, определена по метода на сравнителните неконтролируеми цени е непълно по смисъла на чл. 201 от ГПК, тъй като вещото лице не е отговорило на поставената задача. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника. В този случай, съдът е следвало да назначи допълнително заключение, което да определи пазарната цена, въз основа на пазарни източници от Агенцията по вписванията. Вместо това, съдът, в нарушение на служебното начало, е основал решението си на експертно заключение, изготвено въз основа на необективни данни, което е довело и до неправилен и необоснован извод, че приетата за действителна пазарна цена на процесните имоти е изготвена съгласно методите за оценка по Наредба № Н-9/14.08.2006. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ако приетото в съдебното производство заключение отговаряше на посочените изисквания, би се достигнало до друг резултат относно размера на данъчната основа за 2005 г. и размера на задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за ревизирания период. В тази връзка следва да се има предвид и че с решение № 13 768/22.10.2013 г. на ВАС, VIII отд. по адм. дело 4529/2013 г. е оставено в сила решение от 17.05.2012 г. на Административен съд, гр. Пловдив по адм. д. № 307/2011 г., с което е уважена частично жалбата на съпругата на ревизираното лице Даниела Стоичкова Коева против издадения й ревизионен акт за процесния период, мотивиран с идентични фактически констатации, съгласно което въз основа на обективни пазарни аналози е приета друга пазарна цена на същите имоти. Изложеното обоснова извод за неправилност на решението в обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, тъй като за установяването на пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК се изискват специални знания, събирането на които е недопустимо в касационното производство. Отмяната на решението в частта, в която е изменен ревизионният акт обосновава извод за отмяна на присъдените в полза на Тодор Коев по компенсация в размер на 412.03 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,