Определение № 1062 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 527/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за отмяна на влезлите в сила решение № 165/30.04.2018 г. по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово и решение № 795/14.06.2023 г. по в. гр. д. № 1590/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с които е допусната и извършена делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-615/04.09.2019 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], м. „П.“, с площ от 2914 кв.м, вид на територията: защитена, начин на трайно ползване: Национален парк, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. Твърди, че делбеният имот е изключителна държавна собственост, с оглед на което влезлите в сила съдебни решения накърняват правата на държавата като едноличен собственик, доколкото тя не е била конституирана като страна в производството. Моли решенията да бъдат отменени, като делото се върне за ново разглеждане, с участието на държавата като страна в производството. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените в нея основания може да подава страна по делото, която е заинтересована от отмяна на влязлото в сила решение. В случая молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена от държавата, която обаче не е била страна в производството по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово, както и в производството по в. гр. д. № 1590/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. Според чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото, с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. В настоящия казус подобна хипотеза не е налице - между държавата и съделителите по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово не е налице необходимо другарство, тъй като по делото не е било поддържано държавата да има вещни права върху имота, предмет на делбата и решението по допускане на делбата й е непротивопоставимо. След като молителят не се позовава на съсобственост върху делбения имот, а заявява, че е негов изключителен собственик, той разполага с възможността да предяви иск за установяване на правата си, но не и с правото да иска отмяна на решение по допускане или извършване на делбата. При положение че постановените по гр. д. № 1773/2017 г. на Районен съд – Карлово и по в. гр. д. № 1590/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив решения нямат сила спрямо молителя по смисъла на чл. 304 ГПК, следва да се приеме, че същият няма качеството на трето лице, разполагащо с правото да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна на влезлите в сила решения е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,