Определение № 50023 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1641/2022 г.

Производството по делото е образувано по подадена на 05.07.2022г. от Б. Н. Н. молба по чл.47 ЗМТА. Ищецът твърди, че е узнал за постановеното арбитражно решение № 2793/27.11.2009г. по арбитражно дело № 2793/2009г. на 10.05.2022г., когато му била връчена покана на доброволно изпълнение чрез работодателя му „В. кредит”ООД. Оспорва да е бил надлежно уведомен за образуваното производство и за постановеното арбитражно решение. Позовава се на качеството си на потребител и посочва, че на основание чл.47,ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19,ал.1 ГПК, арбитражното решение е нищожно като постановено по спор, предметът на който не подлежи на арбитраж. Поддържа искане за отмяна на арбитражното решение. Видно от приложения към исковата молба изпълнителен лист арбитражното решение е постановено от арбитър Б. Г. (както сочи и ответникът), а не от „Арбитер Юстциарум”, както поддържа ищецът. С писмения отговор на ответника „Профи кредит България” ЕООД е въведен довод за недопустимост на исковата молба, тъй като към момента на подаването й е изтекъл преклузивният срок по чл.48,ал.1 ГПК като се позовава на връчването на ищеца на покана за доброволно изпълнение далеч преди твърдяната от Н. дата. Представя покана за доброволно изпълнение изх.№ 0660308/17.03.2015г. по изп.дело № 20138410402176/2013г. по описа на ЧСИ Н.М. рег.№ 841, адресирана до Б. Н., връчена чрез куриерска служба „МиМб Експрес”ООД, на 24.03.2015г. чрез работодателя на длъжника „Г. и Х.”ЕООД. На ищеца в съдебното заседание, проведено на 21.11.2022г. е дадена възможност да вземе становище по писменото доказателство. С молба от 09.12.2022г. той го „оспорва, като създадено за нуждите на делото”. Доказателства от негова страна не са ангажирани. Настоящият състав изиска от ЧСИ М. копие от покана за доброволно изпълнение изх.№ 0660308/17.03.2015г. и същата (в заверено от ЧСИ копие) бе приета като доказателство по делото в последното съдебно заседание, на което ищецът не се яви и не изпрати представител. Съдържанието на двата документа (представената от ответника и изпратената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение) е с идентично съдържание и удостоверяване на връчването на ищеца на 24.03.2015г.. При тези констатации следва еднозначен извод, че исковата молба от 05.07.2022г. е подадена извън срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима поради изтичането на тримесечния преклузивен срок от момента, в който ищецът е узнал за постановеното арбитражно решение - 24 март 2015г. Поради това без значение е дали ищецът иска отмяна на арбитражното решение или се позовава на неговата нищожност. Без значение е, че ищецът е получил втора покана за доброволно изпълнение (на която се позовава като дата на узнаване на арбитражното решение) след конституирането като взискател на приобретателя на вземането по изпълнителния лист. Както се посочи релевантни възражения, оспорвания и доказателства, разколебаващи извода за датата 24 март 2015г. като момент на узнаване от Н. за постановеното арбитражното решение по делото отсъстват. При прекратяване на производството по делото поради изтичане на преклузивния срок по чл.48,ал.1 ГПК за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА, водещо до неговата недопустимост, ищецът следва да заплати на насрещната страна сумата 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното, ВКС, ТК, състав на I т.о.