Определение № 113 от 20.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 677/2022 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Постъпила е жалба от адв. Е. В., защитник на подсъдимия П. Г. П., срещу разпореждане №136/22.07.2022 г., по в.н.о.х.д № 216/2021г., по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение № 40/16.05.2022 г., постановено по същото дело. С жалбата се иска отмяна на разпореждането и връщане на касационната жалба за администрирането й, като се твърди, че тя отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК. Прокурорът от ВКП е изразил писмено становище за неоснователност на частната жалба и за оставянето й без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С въззивно решение № 40/16.05.2022 г., постановено по в.н.о.х.д № 216/2021г., по описа на Апелативен съд – Бургас е потвърдена изцяло присъда № 303/03.12.2020 г., по н.о.х.д. 287/2019 г., по описа на ОС – Бургас. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от защитника на подс. П. – адвокат Е. В.. С разпореждане № 108/09.06.2022 г. на съдията – докладчик касационната жалба е оставена без движение, като са дадени указания на подсъдимия и неговия защитник в седемдневен срок от получаване на съобщението да приведат процесуалния документ в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК – посочване на касационните основания и подкрепящите ги данни. В определения от съда срок е постъпила молба от адвокат В., в която са възпроизведени касационните основания, така както са посочени в разпоредбата на чл. 348, ал.1 от НПК и са направени алтернативни искания за отмяна на присъдата и решението, оправдаване на подсъдимия, прилагане на закон за по-леко наказание или намаляване размера на наложената санкция. С разпореждане № 136/22.07.2022 г., постановено по въззивното дело, председателят на съдебния състав е върнал касационната жалба на нейния подател, поради неизпълнение на дадените му указания. Частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е и основателна. Разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК регламентира съдържанието на касационната жалба, което следва да включва обжалвания съдебен акт /присъда или решение/, частта, която се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. В подадената от адв. В. касационна жалба изрично е отразено, че се обжалва въззивното решение, поради наличието на всички касационни основания. Конкретно жалбоподателят е оспорил авторството на деянието и правната му квалификация, като е посочил, че приетите от въззивния съд факти се опровергават от показанията на свидетелите Г. Д., Г. В. и А. В.. Направил е оплакване, че решението е основано на предположения, без да бъдат обсъдени противоречията между доказателствата. На това основание е поискал оправдаване на подсъдимия или промяна на правната квалификация на престъплението. Изразил е недоволство от размера на наложеното наказание, като е изложил твърдението, че при определянето на санкцията не са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства - продължителност на наказателния процес, младата възраст и процесуалното поведение на подсъдимия и мотивите му за извършване на престъплението. С тези доводи жалбоподателят е аргументирал заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като е предявил искане за намаляване на размера на санкцията. Формулираният по описания начин процесуален документ отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК и въззивният съд не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК. Обжалваното разпореждане, с което е сторил това, следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на действията по администрирането на касационната жалба. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение