Определение № 1 от 04.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1684/2021 г.

Постъпила е молба вх.№68808/18.11.2021г. от адвокат П. С. в качеството й на адвокат, осъществил процесуално представителство на В. Б. М. и Н. Л. Ц., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка на определение №60328/16.09.2021г., постановено по настоящото дело, като се излагат доводи, че касационният състав неправилно е направил прихващане на вземането по чл.38, ал.1 ЗА с насрещно вземане на ЗД „Бул Инс“ АД, без да има направено искане от застрахователното дружество за изменение на решение №10193/25.02.2021г. по в.гр.д.№720/2020г. в частта за разноските. Иска се да бъде отменено атакуваното определение на ВКС в частта, с която в полза на ответника е присъдено възнаграждение за сума над 3 516лв. При условията на евентуалност молбата се поддържа на основание чл.253 ГПК. В срока по чл.247, ал.2 ГПК не е представен писмен отговор на молбата от ЗД „Бул Инс“ АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, намира, че молбата е неоснователна. С определение №60328/16.09.2021г., постановено по ч.т.д.№1684/2021г. на ВКС, ІІ т.о, е отменено определение №10150/12.04.2021г. по в.гр.д. №720/2020г. на САС, в частта му с която не е уважена молбата на адвокат П. С. по чл.248, ал.1 ГПК за разликата от присъденото адвокатско възнаграждение от 1 153лв. до 2 814лв. и вместо това е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат П. С. допълнително сумата от 1 661лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция (или общо 2 814лв.), като определението на САС е потвърдено в останалата му обжалвана част. В своето определение касационният състав е изложил съображения защо при определяне размера на дължимото на адвокат С. възнаграждение за въззивната инстанция следва да бъде отчетена и основателността на претенцията на ЗД„Бул Инс“ АД за разноски. ВКС е акцентирал върху факта, че въззивната жалба на ищците също е била отхвърлена изцяло и че ответникът е претендирал разноски в хода на въззивното производство. В тази връзка присъденото възнаграждение на адвокат С. общо в размер на 2 814лв. е съобразено с направеното от съда прихващане на двете вземания на страните за разноски, претендирани своевременно пред въззивната инстанция. Не е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл.247, ал.1 ГПК, тъй като диспозитивът на атакуваното определение е в пълно съответствие с мотивите към определението. Несъгласието на молителя със становището на касационния състав и в частност с извършеното прихващане на двете насрещни вземания за разноски, не е основание за пререшаване на процесуалния спор, който е решен с влязло в сила определение. Не е основателно и евентуалното искане за изменение на определението на основание чл.253 ГПК, тъй като постановеното от касационния състав определение по реда на чл.248, ал.3 ГПК няма характер на определение по движение на делото. Мотивиран от горното, ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение