Определение № 85 от 10.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2722/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Р. Т. срещу решение № І-24/21.03.2012 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по в.гр.д. № 2351/2012 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд /БРС/ в частта му, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че същият дължи на Д. Я. и Р. Я. 18000 лв. – представляваща дължима през м. декември 2010 г. и неплатена част от продажна цена на 54 броя дружествени дялове от капитала на [фирма] със законната лихва върху главницата от 13.01.2011 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение № 156/14.01.2011 г., издадено по ч.гр.д. № 250/2011 г. по описа на БРС, както и в частта, с която са присъдени съдебни разноски. Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство. Обжалваното решение на БОС е постановено по предявен иск по чл.422 ГПК, а формулираните въпроси в изложението на касатора са свързани със заповедното производство и за разрешението им касаторът поддържа основания по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. При така образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обжалваното с касационната жалба въззивно решение, постановено по предявен установителен иск по чл.422 ГПК, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът: