Определение № 335 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6614/2013 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. В. Б., [населено място], област М., за отмяна на влязло в сила решение по гр. дело №510/2004 г. на Софийския районен съд. Молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Видно от данните по делото, предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила осъдително решение на С. районен съд по дело, което е унищожено след изтичане на срока за съхранение. Производството по делото е образувано и приключило при действието на отменения ГПК от 1952 г. не по-късно от 23.07.2007 г. Според действащата към този момент процесуална уредба, правото да се иска отмяна по реда на чл.231, ал.1 ГПК/отм./ на влязло в сила решение е ограничено със срок, който е преклузивен. В чл.232, ал.1 ГПК/отм./ е предвидено, че молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи като основание за отмяна на решението, но във всички случаи – не по-късно от една година от възникването на основанието за отмяна. Ако възникването на основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент е влизане на решението в сила. След изтичане на този преклузивен срок се погасява процесуалното право на страната да иска отмяна по реда на чл.231, ал.1 ГПК/отм./. В случая пределният едногодишен срок за подаване на молбата за отмяна е изтекъл не по-късно от 23.07.2008 г. и с изтичането му се е погасило правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение на С. районен съд по гр.дело №510/2004 г. Молба за отмяна е подадена на 10.08.2012 г. Ето защо след като молбата за отмяна е подадена след изтичането на посочения по-горе преклузивен срок, то тя трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.