Определение № 2967 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2442/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците Я. С. и М. И. срещу определение на състав на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена подадената от наследодателя им - първоначален ищец С. С. касационна жалба и са присъдени разноски за касационното производство, както и втора частна жалба на същите страни срещу определение на състава на ВКС, постановено по реда на чл. 247 ГПК. Ответникът ЗК „Изгрев-92“ оспорва жалбата. С първото определение съставът на ВКС е констатирал, че предмет на касационно обжалване са част от въззивно решение № 140/2023 г. по гр. д. № 67/2023 г. на ОС - Силистра, както и решение 180/2023 г., с което са оставени без уважение исканията на първоначалния ищец за допълване на въззивното решение, евентуално за поправката му. За да постанови определението си в обжалваната в настоящото производство част, съставът на ВКС е констатирал, че препис от решение № 140 е бил връчен на жалбоподателя на 04.07.2023 г. и срокът по чл. 283 ГПК за касационно обжалване е изтекъл на 04.08.2023 г., поради което подадената едва на 27.10.2023 г. касационна жалба е просрочена. В останалата част не е допуснал касационно обжалване на решение № 180/2023 г. С второто обжалвано определение съставът на ВКС е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в предходното определение, като е отразил в диспозитива му настъпилото в хода на касационното производство правоприемство след смъртта на първоначалния ищец и касатор. В частната жалба срещу определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, след проследяване на процесуалното развитие на производството още от първата инстанция, са изложени доводи, че след като в срока за обжалване ищецът е депозирал молба за допълване, евентуално поправка на въззивното решение, впоследствие същият е изпълнил всички указания на въззивния съд, в резултат на което същият не е постановил връщане на касационната жалба като просрочена или нередовна. Изразява се становище, че след като жалбоподателят е предприел всички необходими действия за изправяне на пороците на въззивното решение от постановилия го съд, както и за ограничаване на жалбата само до въпросите от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона и практиката на ВКС, действията на въззивния съд са законосъобразни, тъй като са насочени да гарантират основното конституционно право на защита. Посочено е също, че доколкото разпореждането за изпращане на делото с касационната жалба не подлежи на самостоятелно обжалване, направеното от ответника възражение за просрочие е без значение, доколкото същият не е подал насрещна касационна жалба, поради което „няма легитимен интерес в настоящото производство“. Оттук е изведена и тезата за недопустимост да се отменят разпоредителни действия на съдията по делото с обратно действие. Допълнително са развити и доводи, че за периода на срока за подаване на касационната жалба жалбоподателят не е имал пълномощник, поради което е разполагал с правото да прекъсне срока за обжалване. В частната жалба срещу определението по чл. 247 ГПК изложеното се свежда до тезата, че определението за прекратяване на делото не може да бъде изменяно от постановилия го съдебен състав. Частните жалби са неоснователни. Правилен е изводът на състава на ВКС, че подадената на 27.10.2023 г. касационна жалба е просрочена с оглед връчването на препис от обжалваното решение на жалбоподателя на 04.07.2023 г. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към въпроса за спазването на срока за касационно обжалване. Независимо от това същите са и неправилни, доколкото евентуалното наличие на непълнота или очевидна фактическа грешка, оттук и подаването на молба за отстраняването им от постановилия решението съд, не са обстоятелства от значение за упражняване на правото на касационно обжалване. Също така извършената от администриращия съд преценка за редовност и допустимост на касационната жалба и свързаното разпореждане за изпращане на жалбата на сезирания с нея съд не са обвързващи за последния, в чиито правомощия е самостоятелната повторна преценка за редовност и допустимост на жалбата. Що се отнася до довода за възможност за прекъсване на срока за касационно обжалване поради липсата на упълномощен към този момент представител, т. е. с подаването на молба за правна помощ, следва да се отбележи, че след като тази възможност не е била упражнена, срокът за обжалване не може да се счита за прекъснат или продължен. Неоснователен е и доводът за недопустимост постановеното определение за частично прекратяване на производството да бъде поправяно от същия съдебен състав. Поправката на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК е едно от изрично предвидените в ГПК изключения от общата забрана по чл. 246 ГПК за неоттегляемост на решението, приложими и към определенията, с които се слага край на производството (арг. чл. 253 ГПК). С тези мотиви съдът