Определение № 8011 от 19.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на И. Гочев, подадени съответно на 19.06.2023 г. и на 22.06.2023 г., против разпореждане № 1774 от 15.06.2023 г. по адм. дело № 786/2022 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлено искането му по чл. 250 АПК за прекратяване на незаконни действия за изземване на лек автомобил, извършени от кмета на община Плевен. В частните жалби жалбоподателят излага съображения за неправилност на разпореждането поради нарушения на материалния закон. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът кметът на община Плевен оспорва частните жалби. Моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното разпореждане е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно цитираната разпоредба е средство за защита срещу фактически действия на административен орган или длъжностно лице, извършвани извън определените по закон правомощия на органа или на длъжностното лице, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. В случая при съобразяване с указанията, дадени с определение № 2983/ 21.03.2023 г. по адм. дело № 2179/ 2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, административният съд правилно приема,че действията по изземване на лекия автомобил на жалбоподателя с рег.[рег. номер] и предаването му на площадка за съхранение и в център за разкомплектоване, не се основават на влязъл в сила административен акт и са в противоречие разпоредбите на чл. 38, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 2 за опазване на околната среда на община Плевен, раздел четвърти „Ред и начин за събиране и управление на излезли от употреба МПС и ППС с неугледен външен вид и технически неизправности, замърсяващи околната среда и отпадъците от тях“, регламентиращи уведомяването на собствениците, както и в нарушение на процедурата, предвидена в чл. 40 от същата наредба. Правилно е и заключението, че независимо от незаконосъобразността на посочените действия, искането по чл. 250 не може да бъде уважено, тъй като действията по изземване на лекия автомобил, предаването му на площадка за съхранение и в център за разкомплектоване, са преустановени преди подаване на искането и произнасянето на съда. Възражението на частния жалбоподател, че разпореждането противоречи на указанията на Върховния административен съд, дадени с определение № 2983/ 21.03.2023 г. по адм. дело № 2179/ 2023 г. и с определение № 1533/ 13.02.2023 г. по адм. дело № 621/ 2023 г., е неоснователно. С цитираните съдебни актове са отменени съответно разпореждане и определение на Административен съд – Плевен за прекратяване на съдебното производство, образувано по искането на Гочев по реда на чл. 250 АПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. С разпореждането, предмет на оспорване в настоящото производство, искането по чл. 250 АПК е разгледано по същество, което е в съответствие с дадените от касационната инстанция указания. Доводите на частния жалбоподател относно собствеността на имота, върху който е съхраняван лекия автомобил, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона и следва да бъде оставен в сила. Жалбоподателят може да защита правата си съгласно чл. 255 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,