Определение № 4333 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 849/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба вх. № 30527/13.12.2023 г. срещу решение от 25.10.2023 г. по гр. д. № 1219/2023 г. на ОС Варна, с което е отхвърлен иск предявен по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. С молба вх. № 14802 от 29.08.2024 година, подадена от лично от жалбоподателката-ищца П. Б. Р., е направено изявление за отказ от иска на основание чл. 233 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. приема следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение № 757/07.03.2023 г. по гр. д. № 12122/2022 г. на РС – Варна, е отхвърлил предявения от П. Р. срещу „Макроадванс“ АД иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК да бъде прието на установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването по давност на следните парични вземания: сумата от 3000 евро, представляваща главница по сключен Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта V. CLASIC от 13.07.2006 г., сумата от 740.60 евро, представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009 г. до 07.07.2014 г.; сумата от 632.32 лева, представляваща разноски, извършени в заповедното производство, присъдени със заповед за изпълнение № 4928/10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 9020/2014 г. по описа на В. и изпълнителен лист от 22.07.2014 г. Не е спорно, че въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД № 1164/2020 г. по описа на ЧСИ № 849. Това решение е обжалвано с касационна жалба от П. Р. и след образуване на производството пред настоящата инстанция с молба от 24.08.2024 г. същата е направила отказ от иска си. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК. Съобразно тази разпоредба ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваните решения се обезсилват. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с оглед направеното изявление на ищцата по делото и на основание чл. 233 ГПК, приема, че въззивното решение следва да бъде обезсилено, като бъде обезсилено и отмененото с него първостепенно решение, а производството по иска следва да бъде прекратено. На основание чл. 778, ал. 2 и ал. 8 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба сумата 200 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. на ВКС,