Решение № 3005 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2011 г.

Решение № 3005 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "АИТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, ул. "Св. Патриарх Евтимий" № 44, бл. 3, ап. 5, представлявано от управителя Виден Михайлов Пунов, против Решение № 528 от 21.03.2011 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. д. № 647 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 1000241/05.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 321/28.07.2010 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди 2005, 2006, 2007 и 2008 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован на събраните по делото доказателства извод за наличие на основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради данни за укрити приходи от продажби. В тази връзка с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза било доказано осчетоводяване на приходи от продажба на процесните стоки при съпоставимост на разходите за това. Неправилно са анализирани счетоводните записвания по сметки 500"Каса" и 107 "Сметка на собственика". Заключението на вещото лице доказвало, че тези записвания не са основание за извод за укрити приходи. Незаконосъобразно били потвърдени констатациите за размера на данъчните основи. По ЗКПО счетоводството на ревизираното лице позволявало да се определят данъчните основи по подадените от лицето годишни данъчни декларации. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тодоров и Байчева, оспорват жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият РА, с който, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са определени допълнителни задължения по ЗДДС и ЗКПО за посочените данъчни периоди, поради наличие на укрити приходи от продажба на стоки. В ревизионното производство е установена разлика между декларираните по дневниците за покупки получени доставки на гориво-смазочни материали и заведените по дебита на счетоводна сметка 3040 "Стоки в бензиностанция" и 3045 "Стоки в газостанция" както следва за 2005 г. -195 345,08; за 2006 г. - 81 271,76 лв.; за 2007 г. 41 369,73 лв. и за 2008 г. - 101 685,53 лв. Констатирани били и счетоводни записвания по дебита на сметка 500 "Каса" срещу кредита на сметка107 "Сметка на собственика", неотразяващи реално предоставени суми от страна на собственика на дружеството. Посочените констатации правилно са приети от приходните органи и от първоинстанционния съд като основание за определяне на данъчните основи по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради нередовност на воденото счетоводство и данни за наличие на укрити приходи от продажби. Противно на твърдяното в касационната жалба, тези констатации са потвърдени от приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице е заявило и че липсва аналитична отчетност на сметка 304. Установено е, че сметка 500"Каса" не е водена ежедневно и периодично възникналият недостиг на парични средства по нея е покриван като са вземани счетоводни записвания по сметката на собственика, без това да отразява реално предоставени суми от собственика на дружеството. Неоснователни са и оплакванията за начина, по който са определени данъчните основи. Посочените разлики са приети за стойност на стоки, продадени без да е деклариран и осчетоводен прихода от продажбата им, която стойност е увеличена с декларираните от самото ревизираното лице търговски надценки. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал правилния извод, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза не може да бъде опора за обоснован извод в подкрепа на твърденията на ревизираното лице. Това е така, защото главната констатация в ревизионното производство за установена разлика между декларираните по дневниците за покупки получени доставки на гориво-смазочни материали и заведените по дебита на счетоводна сметка 3040 "Стоки в бензиностанция" и 3045 "Стоки в газостанция" е потвърдена с това заключение. Вещото лице е потвърдило липсата на аналитична счетоводна отчетност, което пречи да се проследи дали получените от ревизираното лице стоки са били предмет на последващи доставки, приходите от които са декларирани редовно. Отговорите на останалите въпроси не влияят по никакъв начин на констатациите на ревизионния акт. В крайна сметка, основният мотив на ревизионния акт е нередовното осчетоводяване на получените стоки, които като не са налични следва, че са продадени. Решението следва да остане в сила като юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда поради липса на процесуално представителство за него в ревизионното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение