Определение № 3560 от 22.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Димитрова против определение № 532 от 16.01.2024г. по адм. дело № 11915/2023 г. на Административен съд София - град, с което подадената от същата жалба против заповед № 18-12157/ 31.10.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства, които имат значение при преценката за спазване на срока за оспорване и не са събрани поисканите в този смисъл доказателства. Моли съдебният акт да бъде отменен, а делото - върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – началник на СГКК – София не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Димитрова против заповед № 18-12157/ 31.10.2023 г. на началника на СГКК – София и да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК, съставът на административния съд приема, че жалбата е подадена след изтичане на установения в закона 14-дневен срок за оспорване на административния акт. Съдебният състав излага съображения, че заповедта е съобщена на страната на 13.11.2023г. по пощата, като се позовава на представената обратна разписка, а жалбата е подадената на 30.11.2023 г. чрез административния орган и директно до съда. Този извод е незаконосъобразен, тъй като е изведен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката на срочността на жалбата. От страна на съдебния състав не е съобразено, че жалбоподателката оспорва начина и датата на съобщаване на административния акт, с твърдения, че обратната разписка, представена по делото, не е подписана от нея и не отразява датата, на която е получила уведомлението за заповедта на началника на СГКК- София. Тези възражения са изцяло пренебрегнати от съдебния състав, който без да ги обсъжда и да изясни фактите, свързани с начина и датата на съобщаване на административния акт, като събере доказателства относно тези обстоятелства, включително да изиска находящите се у административния орган такива, свързани с начина на уведомяване на жалбоподателката и без да се произнесе по направеното от последната доказателствено искане с молба от 15.01.2024 г., приема, че жалбата е подадена след изтичане на срока за оспорване, поради което оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. По тази съображения оспореното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на Административен съд София – град за изясняване на посочените по-горе факти и обстоятелства и събиране на необходимите доказателства, съобразно дадените по- горе указания. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,