Определение № 7432 от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 АПК. С определение №3639 от 07.04.2025 г. постановено по адм.д.№ 2497/2023 г. на ВАС са оставени без разглеждане подадените жалби от "Алеко" ЕООД, „З.“ ЕООД и „Давидково-2“ ЕООД и е прекратено производството във връзка с обжалването на Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 от План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016 -2021 г. и национална програма за изпълнението му /ПУРБ/ приет с решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България. Недоволни от определението са останали и трите дружества жалбоподатели, като в срок са подадени частни жалби, чрез общ процесуален представител адв.Турналиев и с идентични мотиви на оспорването. В частните жалби се поддържа, че искането въз основа на което е образувано производството пред тричленен състав на ВАС се претендира нищожност на административния акт. Възразява се срещу приетото от съда, че действието на ПУРБ 2016-2021 г. е отпаднал с приемане на новия ПУРБ 2022-2027 г., поради което образуваното производство е прекратено. Прекратителното определение е в противоречие с решение по дело С-289/21 на СЕС и с принципа на ефективност закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Правният интерес на дружествата е в най-пълна степен проследим и несъмнен. Въз основа на ПУРБ е издадено решение №РР-3800/29.04.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с което е постановен отказ за продължаване на разрешително за водовземане от оперираната от "Алеко" ЕООД МВЕЦ „Хладилника“. Отказът пряко реферира към оспорените в настоящото производство разпоредби на ПУРБ 2016 -2021 г. Според частните жалбоподатели обстоятелството, че с приемането на нов план се отменя действието на предходния не води автоматично до загуба на правен интерес, доколкото спрямо жалбоподателя загубилия действието си ПУРБ 2016 -2021 г. е породил, мотивирал и продължава да оказва неблагоприятни последици. Определението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава, като частните жалбоподатели намират аргументите му за правилни и законосъобразни, като се заявява искане за произнасяне от петчленния състав в този смисъл. По изложените съображения се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частните жалби – Министерски съвет на РБ, в писмено становище приложено по делото ги оспорва и намира, че са неоснователни. С решение №920/2024 г. на МС на РБ е приет нов ПУРБ за следващ период 2022 - 2027 г. Според ответника, след приемане на новото решение актът, който е предмет на обжалване вече не съществува в правния мир и следователно жалбите срещу него са недопустими. Моли, определението, с което са оставени без разглеждане подадените жалби и е прекратено производството по делото да бъде оставено в сила. Ответникът – Министерство на околната среда и водите, в приложено писмено становище оспорва подадените частни жалби. Поддържа, че всички техни бъдещи водовземания ще бъдат оценявани при действието на актуализирания ПУРБ ИБР 2022-2027 г., а не в съответствие с ПУРБ ИБР 2016-2021 г., поради което и липсва акт, който да бъде проверяван, както правилно е приел съдът. Постановеното определение е правилно и законосъобразно, поради което се иска да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като съобрази твърденията на страните, след извършена проверка на постановения съдебен акт намира следното: Подадените частни жалби са процесуално допустими, като подадени от юридически лица неблагоприятно засегнати от определението, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. При произнасянето си по същество, настоящият състав съобрази следното: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано във връзка с подадена жалба от "Алеко" ЕООД; "З." ЕООД и "Давидково – 2" ЕООД срещу Раздел 3 „Актуализация на регистъра на зоните за защита на водите“, Таблица 11 „Зони по Натура 2000, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 и Приложение № 10 към Раздел 3, част „Зони по Натура 2000“, определени като зони за защита на водите съгласно Директивата за птиците, ред 6, вписване на водно тяло с код BG3AR700R038 от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 г. и националната програма за изпълнението му (ПУРБ), приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България с искане за прогласяване на нищожност. В хода на съдебното производство процесуалният представител на МС на РБ е представил решение № 920 от 31.12.2024 г., с което на основание чл. 151, ал. 2, т.1, б. „к“, във вр. с чл.159 от Закона за водите Министерският съвет приема актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2022 - 2027 г. и Национална програма за изпълнението му. Във връзка с това на жалбоподателите е предоставена възможност да вземат становище по приетото решение на МС и искането направено от ответника за прекратяване на производството с оглед Решението на СЕС от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21. В писмена молба, процесуалният представител на дружествата, позовавайки се на т. 46 от решението обосновава наличие на правен интерес заявен при подаване на жалбите и в хода на производството. При извършената преценка за допустимост на жалбите, тричленният състав на ВАС е приел, че същите са процесуално недопустими. Изложени са следните мотиви: предмет на производството по делото е част от Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му (ПУРБ), приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България с искане за прогласяване на нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 159, ал. 3 от Закона за водите приетите планове за управление на речните басейни се прилагат до приемането на актуализирани планове по ал. 1. Видно от представеното по делото решение № 920 от 31.12.2024 г. на МС е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2022 - 2027 г. и национална програма за изпълнението му. С приемането му жалбите по настоящото дело са без предмет. Липсата на акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, поради отпадане на правното му действие, води до процесуална недопустимост на жалбите. Затова същите следва да се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено. Съдът е преценил, че изложените от жалбоподателите доводи не обосновават допустимост на жалбите. Неприложимо е и Решение С-289/21 от 24 ноември 2022 г. на СЕС тъй като съдът е приел, че принципът на ефективност, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Решението касае случаите, в които националната правна разпоредба е оспорена по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза. Посочено е, че в случая оспорването на разпоредби от ПУРБ за периода 2016-2021 г. не се основава на противоречието им на правото на Съюза. По тези съображения е прието, че жалбите на “Алеко“ ЕООД, „З.“ ЕООД и „Давидково -2“ ЕООД, са преценени като недопустими. Определението е неправилно. От събраните по делото доказателства се установява, че Планът за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му (ПУРБ), приет с Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на Министерски съвет на Република България е действал до 31.12.2024 г., когато с ново решение на Министерския съвет на РБ е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2022 - 2027 г. и национална програма за изпълнението му. С новия план, се уреждат за следващ период от време обществените отношения за управление на речните басейни в Източнобеломорски район и той не отменя действието на предходния план. Решаващият състав е предоставил възможност на жалбоподателите да обосноват наличието на правен интерес след приемането на новия план, а след това е обсъдил твърденията им, като е приел че: „разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ задължава административния орган да съобрази приложението на актуализирания ПУРБ спрямо исканията на жалбоподателите. Не е налице твърдяното лишаване от ефективна съдебна защита“. Не е съобразено обаче, че приетият нов план действа занапред, а обжалването касае един предходен период и се дължи преценка на действалия за периода от 2016 г. до приемането на нов ПУРБ. Основателно в частната жалба на „Алеко“ ЕООД се сочи, че решение № РР-3800/29.04.2020 г., с което се отказва да му бъде продължено разрешително за водовземане на оперираната от него МВЕЦ „Хладилника“ е обоснован именно с ПУРБ 2016 -2021 г. и във връзка с този план следва да се прецени законосъобразността му. Вярно е, че тази преценка ще бъде извършена в производството по адм.д.№5934/2021 г. по описа на ВАС, но преди това следва да има произнасяне относно твърденията на жалбоподателите за нищожност на ПУРБ, в обжалваната част. Приемането на ПУРБ за нов период от 2022-2027 г. няма за последица отпадането на вече настъпилите негативни правни последици за жалбоподателите, каквато е целта на подадените жалби. Именно от прилагането на разпоредбите на стария план, който в последствие е загубил своето действие, поради изтичане срока за който е приет, се засяга негативно правната сфера на частните жалбоподатели. Тричленният състав неправилно не е посочил, че тълкуването на СЕС направено с решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/21 е неотносимо в настоящото произвоство, тъй като не се касае за противоречие на нормативен акт с правото на ЕС, какъвто настоящият случай не е. Решението на СЕС следва да бъде съобразено, макар и в настоящото производство да се касае за общ административен акт, а не за нормативен. Според мотивите на цитираното решение на СЕС, ако отмяната на акта не би довела до отпадане на вече настъпилите последици за жалбоподателите, то прекратяването на производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. Така е и в конкретния случай. Приемането на нов план само по себе си не означава, че е заличено действието на стария за предходен период, а негативното засягане на жалбоподателите се твърди да е настъпило при действието на предходния план и твърденията им следва да бъдат проверени в образуваното по жалбите производство. Приемането на нов план от МС на РБ за следващ период не може да бъде приравнен на липса на акт по смисъла на чл.159, т.4 АПК, както е прието в прекратителното определение. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия тричленен състав на трето отделение на ВАС, за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл.234 и чл.235 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия,