Определение № 7950 от 16.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7334/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ц. Н., З. Д. С., А. Т. А., К. В. Б. и К. С. Д., чрез пълномощниците им адв. К. и адв. Михайлова, против Определение № 16844 от 17.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3984/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действия по принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № РА-20- 89/31.10.2016 г. на директора на Дирекция “Общински строителен контрол“- СО, с която е наредено премахване на всички строежи/постройки с административен адрес: гр. София,[жк], [улица], район Илинден- Столична община, обективирани в съобщение за принудително премахване от СО - р-н „Илинден“ на строежа на 14.04.2025 г., залепено на строежите и на инф. табло на район Илинден на 07.04.2025 г. С оспореното определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение, Административен съд София- град е приел, че подадената жалба е недопустима, като насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол, доколкото поканата за доброволно изпълнение е актът, който пряко може да засегне права и интереси на адресата и именно той подлежи на съдебен контрол. Според съда в случая съобщението, огласено от район „Илинден“, за предприемане на действия по изпълнение на влязлата в сила Заповед № РА-20-89/31.10.2016 г. на директора на Дирекция “Общински строителен контрол“- СО, няма характер на постановление или действие на органа по изпълнение, а е с уведомителен характер и от него не произтичат задължения за жалбоподателя, нито се засягат пряко негови права или законни интереси. По изложените съображения, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът е приел жалбата за недопустима и е прекратил производството по нея. Оспореното определение е правилно. Не е спорно по делото, че оспореното съобщение е залепено на строежите и на инф. табло на район Илинден на 07.04.2025 г., както и на интернет страницата на район „Илинден“- СО, във връзка с влязла в сила Заповед № РА-20-89/31.10.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ за премахване на незаконни строежи/постройки. В същото е посочено, че започва принудително събаряне и премахване на незаконни постройки и разчистване на отпадъци, находящи се на [улица], район „Илинден“, Столична община. По този начин, със съобщението се уведомява обществеността за действия, които ще бъдат предприети във връзка с изпълнението на заповедта за премахване на незаконно строителство в район „Илинден“. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното съобщение има уведомителен характер и същото не представлява акт по принудително изпълнение, нито пък е действие на органа по изпълнението, по смисъла на чл.294 от АПК, подлежащо на самостоятелно обжалване. Законосъобразен е изводът на съда, че с него не се засягат права и законни интереси на частния жалбоподател, нито му се създават задължения, поради което съобщението не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда (в този смисъл Определение № 9881 от 18.10.2023 год. по адм. дело № 9896/2023 г. на ВАС и Определение №9695 от 16.10.2023 г. по адм.д.№9681/2023 г. на ВАС). С оглед изложеното, определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,