Определение № 3511 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1986/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 5601/18.03.2026г. на С. С. Т. против определение № 80 от 10.01.2025г., постановено по ч.гр.д. № 4909/2024г. на състав на ІV ГО на ВКС. С това определение е оставена без разглеждане частна жалба на Т. против определение № 1431/11.06.2024г. по ч.гр.д. №1536/2024г. на САС в частта, потвърждаваща определение № 1195/25.01.2024г. на СГС по ч.гр.д.№ 7025/2023г. и е потвърдено определението № 1431/11.06.2024г. на САС в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Т. срещу определението на СГС от 25.01.2024г. по ч.гр.д. № 7025/2023г. за прекратяване на производството по ч.гр.д. № 7025/2023г. по частна жалба с вх. № 133068/27.06.2022г. срещу издадена заповед за изпълнение от 5.04.2022г. по ч.гр.д. № 12831/2023г. на РС-София в частта за разноските, като преждевременно образувано. В частната жалба се излагат съображения за нищожност, недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на определението, тъй като било постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, в нарушение на чл.9 от ЗСВ, на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, както и на чл.56, чл.117 и сл. от Конституцията на РБ. Ответникът по частната жалба „Електрохолд Продажби“ ЕАД не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната жалба за недопустима, като подадена извън срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Данните по делото сочат, че съобщението за изготвяне на определението № 80 от 10.01.2025г. по ч.гр.д. № 4909/2024г. на другия състав на ІV ГО на ВКС, с препис от него, е изпратено на 13.01.2025г. до С. Т., чрез адв. Д. С., на посочен по делото адрес на адвоката (пълномощно на л.14 от ч.гр.д. № 1536/2024г. на САС). Това съобщение е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че след посещение на адреса, по данни на собственика на имота, лицето е напуснало адреса, а новият е неизвестен. С разпореждане от 17.01.2025г. и с оглед изричния запис в пълномощното, че адв. С. няма право да получава съобщения и призовки по делото, а същите следва да се връчват на Т. на посочения от него адрес, съдът е указал препис от определението да се връчи лично на Т. на адрес: [населено място], кв. Л., [улица], ет.*, ап. *. Това е адресът, изрично посочен от него както в заповедното производство, така и по гр.д. № 12831/2022г. - л.53, л.55, л.66 и др. На този адрес, Т. е получил лично и препис от определението № 1195 от 25.01.2024г. на СГС по в.ч.гр.д. № 7025/2023г. на СГС (л.79 от частното производство на СГС) и препис от определението по ч.гр.д. № 1536/2024г. на САС (л.30 от производството пред САС). Съобщения до Т. за изготвеното определение на ВКС, с препис от него, е изпращано в периода от м.януари до м. април 2025г. многократно на адреса в кв.Л. и същите са се връщали в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е посещаван многократно, включително и в почивни дни, никой не е намерен; никой не отговаря и на телефонни повиквания, няма достъп до апартамента. Последното изпратено до Т. съобщение на адреса в кв.Л. се е върнало в цялост с отбелязване на датите, на които връчителят е посещавал адреса и датата на връщане на призовката в съда – 16.05.2025г. С разпореждане от същата дата, ВКС е приел, че връчването е редовно, на основание чл. 41, ал. 2 ГПК, като е съобразено и, че съгласно разписката от 27.05.2022г. Т. е уведомен за задължението си по чл. 41, ал.1 ГПК. Съгласно чл.41, ал.2, когато страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Ако страната не изпълни това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Установената от закона фикция се прилага, когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да й бъдат връчени съдебните книжа. В настоящия случай по отношение на връчването на съобщението за подлежащия на обжалване съдебен акт е приложена разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК с предварителното уведомяване за последиците на чл. 41, ал. 2, изр.последно ГПК. Предвид това и след като съобщението е редовно връчено на основание чл.41, ал.2 ГПК, на 16.05.2025г. срокът за обжалването му е изтекъл на 23.05.2025г. Подадената десет месеца по-късно (на 18.03.2026г.) частна жалба е просрочена и като такава подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО