Определение № 50 от 09.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 9/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. К. срещу определение №1478 от 13.06.2024 г. по в.гр.д.№3370/2023 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Д. В. К. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №411 от 08.04.2024 г. по в.гр.д.№3370/2023 г. на САС в частта за присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че въззивният съд изобщо не е следвало да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като такова не е било заплащано, евентуално - да намали размера, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Ответната страна по жалбата В. М. Ц. не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е посочил, че с оглед изхода на спора ответникът – въззиваем В. М. Ц. има право на разноски във въззивното производство, като претендираните от последния разноски за адвокатско възнаграждение са действително направени - извършването им се доказва с представения договор за процесуално представителство и предоставяне на правни услуги, в който изрично е посочено, че съставлява и разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. Счел е, че са без значение произхода на средствата, с които е заплатено възнаграждението и уговорките между страната и адвоката пълномощника, обективирани в други документи и нямащи връзка с уговореното възнаграждение. Изложил е съображения, че заплатеното от въззиваемия възнаграждение за адвокат не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, естеството на правния спор и материалния интерес, съпоставими към усилията на защитата при упражняване на процесуалните права във въззивно производство - адвокатското възнаграждение е под минималния размер, предвиден по Наредба №1/2004 г., а и именно по жалба на Д. В. К. се е наложило извършването на повторна преценка на въведените в спора факти и излагане на правни твърдения, осъществяване на връзка между фактите, анализ на същите и извеждане на правни изводи от страните. Определението е правилно. С оглед приложения по делото договор за процесуално представителство и предоставяне на правни услуги от 01.02.2024 г. и дадените в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, достатъчно за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение е вписването за направеното плащане в договора за правна помощ, който в тази хипотеза има характер на разписка. От друга страна предвид фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, интересът и вида и количеството на предвидената и извършена работа, настоящият състав намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв. (който е с 35% по-нисък от посочения в Наредба №1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение), не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение