Определение № 5212 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2025 г.

Производството е по чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Т. С. М., чрез адв. Ц. Дончева от Великотърновска адвокатска колегия (ВТАК) срещу разпореждане №3840/11.12.2024г. за издаване на изпълнителен лист, постановено по адм. дело № 581/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АСВТ). В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането поради постановяването му в грубо нарушение на закона. Ответниците по молбата – директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Велико Търново, чрез гл. юрк. Ц. Цонева оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима. Същата е депозирана от активно легитимирано лице, срещу което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение и при спазване на срока по чл. 407, ал. 1, предл. последно от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Фактите по делото са следните: С решение № 1448/ 23.04.2024 г. по адм. дело № 581/ 2023 г. по описа на АСВТ, по жалба на Т. С. М. от [населено място], общ. Лясковец, е отменено решение № 04/06/3/0/03648/3/01/04/02 от 14.09.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Велико Търново. Решението на АСВТ е обжалвано и е отменено с решение № 10670/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 6532/2024 г. по описа на ВАС. Съдът се произнесъл и по направените разноски направени пред него в размер на 534,70 лв. С молба от 18.10.2024г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Велико Търново е поискано допълване на решението на ВАС в частта за разноските. Съдът е установил, че с касационната жалба е направено искане и за направените разноски в първата инстанция. Поради което с определение № 12444/19.11.2024 г. по адм. дело № 6532/2024 г. по описа на ВАС, съдът е уважил молбата и е осъдил Т. С. М. да заплати общата сума от 800 лева, представляваща разноски пред Административен съд - Велико Търново. С молба от 10.12.2024г. директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Велико Търново е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените на ДФЗ суми, представляващи разноски извършени в производствата по адм. дело №581/2023г. по описа на АСВТ и адм. дело №6532/2024г. по описа на ВАС. С обжалваното разпореждане АСВТ, приел че решението на ВАС, е влязло в сила на 19.11.2024 г. и представлява изпълнително основание по смисъла на чл.268, т. 2 АПК. Констатирал, че за вземането е налице годно изпълнително основание, редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на изпълнение вземане срещу Т. С. М., поради което счел, че молбата е основателна и на основание чл.406, ал.1 и чл.407 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК разпоредил издаването на изпълнителен лист, както следва: 1) 800 лева – извършени съдебни разноски по адм. д. №581/2023г. по описа на Административен съд – Велико Търново 2) 534,70 лева - извършени съдебни разноски по адм. д. №6532/2024г. по описа на Върховен административен съд. Така постановеното разпореждане е правилно. На първо място следва да се отбележи, че в производствата по чл. 407, ал. 2 от ГПК не се разглежда законосъобразността на влезлите в сила съдебни решения, включително и относно осъдителните им диспозитиви за разноските. При наличието на такъв диспозитив, съдът издаващ изпълнителния лист, следва да провери единствено наличието на предпоставките по чл. 406 от ГПК. Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от ГПК предвижда, че изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, какъвто безспорно в настоящия случай е влязлото в сила съдебно решение. Касационната инстанция не споделя развитото в частната жалба становище, че АСВТ е следвало да издаде изпълнителен лист само за сумата от 800 лева. Касационният жалбоподател е заявил претенция за направените разноски и пред двете инстанции. Затова с решението и определението си за допълване на решението в частта за разноските си, Върховен административен съд е осъдил Т. С. М. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за производството по адм. дело № 581/ 2023 г. по описа на АСВТ в общ размер на 800,00 лв. (разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертиза) и разноски по адм. дело № 6532/ 2024 г. по описа на ВАС, в общ размер на 534,70 лева (разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса). Съдът е извършил проверка на обстоятелствата, посочени в чл. 406, ал. 1 и 2 ГПК, която проверка не може да доведе до изменение на диспозитива на влязлото в сила решение. При констатирана идентичност на съдържанието на диспозитива на влязлото в сила решение и определение, и това на издадения въз основа на него изпълнителен лист, частната жалба против разпореждането се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане, в оспорената му част, не страда от заявените с частната жалба пороци. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,