Определение № 86 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1987/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 618б ГПК. Образувано е по частна жалба на „В. – Д. Костов“ ЕООД срещу определение № 119/13.08.2021 г. по т.д. № 48/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на европейска заповед за запор по реда на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, върху сметки на длъжника „В.“ ООД, открити от Paysera LT UAB. Жалбоподателят „В. – Д. Костов“ ЕООД прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Счита неправилни мотивите на въззивния съд. Излага съображения относно допуснато от съда процесуално нарушение при формиране на извода, че Paysera LT UAB не отговаря на изискванията по чл. 4, § 1, т. 1 на Регламент № 575/2013 г. Този извод на съда не се основава на доказателства, събрани по делото. В жалбата изяснява, че Paysera LT UAB е под юрисдикцията на Република Литва, а статутът, видът и обхватът на операциите, които кредитната институция може да извършва, са предмет на регулация и издадени административни актове по литовското законодателство от Централната банка на Литва. Не съответства на закона заключението на въззивния съд, че Paysera LT UAB е небанкова институция, поради приетото, че не е налице второто кумулативно обстоятелство в дефиницията, а именно, че предприятието не предоставя кредити за своя сметка. Според жалбоподателя водещото при преценка за допустимост на искането за запор е самата сметка в кредитна институция, а не вида на кредитната институция. Това следва от съображение 9 на Регламент № 655/2014 г., където е посочено кои сметки в кои кредитни институции или финансови институции се включват в обхвата на регламента и съответно кои са изключени от приложението му. Кредитните институции за електронни пари, каквато е Paysera LT UAB, не са изключени от приложното поле на Регламента. С частната жалба представя лиценз № 1/27.09.2021 г., издаден от Централната банка на Република Литва, в който е посочено, че основна дейност на дружеството е изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по сметки на доставчика на платежни услуги. Жалбоподателят се позовава и на представено с жалбата Генералното споразумение за платежни услуги за юридически лица на Paysera LT UAB. Съгласно т. 1.5. от Основни понятия в Споразумението „платежна услуга“ е услуга, при предоставянето на която се създават условия за внасяне или теглене на пари в брой от платежна сметка, както и всички операции, свързани с управлението на платежната сметка; платежни операции/транзакции включително парични преводи на средства, съхранявани в платежна сметка, открита в институцията на доставчика на платежни услуги на потребителя на платежни услуги или в друга платежна институция; платежни операции, при които на потребителя на платежни услуги са предоставяни пари под формата на кредитна линия; платежни операции/транзакции, при които се използва платежна карта или подобен инструмент и/или кредитни трансфери, включващи и периодични трансфери, издаване и/или приемане на платежни инструменти; парични преводи; услуги по иницииране на плащане; информационни услуги за сметки. Изпълнение на платежни операции по кредитни линии означава, че платежната институция извършва и дейност по отпускане на кредити за своя сметка по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2014 г. С оглед на това, жалбоподателят счита, че дори да се възприеме подхода на Апелативен съд Бургас относно вида на кредитната институция, в която е открита сметката на длъжника, в случая пак няма основание за отхвърляне на молбата. Paysera LT UAB отговаря на дефиницията за кредитна институция в Регламент (ЕС) № 575/2014 г. и в частта за дейностите по отпускане на кредит за своя сметка. Следователно, всички сметки на нейни клиенти могат да бъдат обект на европейска заповед за запор на банкови сметки. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. След постановяване на въззивно решение по в. т. д. № 48/2021 г. частният жалбоподател е сезирал Апелативен съд Бургас с искане за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки по реда на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. С обжалвания в настоящото производство акт Апелативен съд Бургас е оставил без уважение молбата на „В. – Д. Костов“ ЕООД с ключовия мотив, че е недопустимо налагане на запор върху сметка на длъжника „В.“ ООД, открита от Paysera LT UAB, тъй като въпросната институция не попада в приложното поле на Регламента - чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. В мотивите на определението въззивният съд е посочил, че Paysera LT UAB не предоставя кредити за своя сметка, поради което не отговаря на критериите за „кредитна институция“, регламентирани в чл. 4, §1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд Бургас определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а изложените в него мотиви – изцяло споделени. Разпоредбата на чл. 618а, ал. 3 от Глава петдесет и шеста „а“ ГПК регламентира, че във всяко положение на делото до приключване на съдебното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да издаде европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки въз основа на Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.0.2014 г. В § 6 от Преамбюла на Регламента и чл. 1, т. 2 е посочено, че тази процедура служи като допълнително и факултативно средство за кредитора, който има свободата на използва всяка друга процедура за получаване на еквивалентна мярка съгласно националното право. Подадената от „В. – Д. Костов“ ЕООД молба е допустима, предвид трансграничния характер на делото по смисъла на чл. 1, §1 и чл. 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 655/2014 г., както и изискването на чл. 4, §5 от същия регламент относно предмета на уважения иск – осъдителен иск по чл. 125 ТЗ за заплащане на сума в размер 1 200 000 лв. Молбата обаче е неоснователна, тъй като и от представените с частната жалба доказателства – лиценз за институция за електронни пари № 1/27.09.2012 г. на Централната банка на Република Литва – се установява, че Paysera LT UAB осъществява дейности по изпълнение на платежни операции, операции по теглене и внасяне на пари и др., но не и публично влогонабиране и предоставяне на кредити за своя сметка, каквото е изискването за определяне на една финансова институция като „кредитна“ по смисъла на чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г., приложим съобразно предвиденото в чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. След като сочената от молителя сметка не се явява банкова по смисъла на Регламент (ЕС) № 655/2014 г., то без значение се явява обстоятелството, че тя не попада в изключенията, регулирани от чл. 2, § 2, т. 3 на Регламента, какъвто довод е изтъкнат в частната жалба. Допълнително основание, сочещо неоснователност на молбата за издаване на исканата европейска заповед, е липсата на представени с молбата доказателства, от които съдът да направи извод, че се касае за спешна необходимост от мярката за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено – чл. 7, §1, вр. с чл. 8, §2, б. „й“, б. „л“ от Регламента. В подадената молба за издаване на европейска заповед за запор е посочено, че причина за подаването й е високият размер на вземането и обстоятелството, че длъжникът няма средства по банкови сметки в България, поради което е налице риск за изпълнение на постановените от съставите на Окръжен съд Бургас и Апелативен съд Бургас съдебни решения. Доказателства във връзка с това твърдените не са представени. Действително, при липса на доказателства, съдът може да даде указания на молителя за представянето им, но не е длъжен, още повече, когато молбата е неоснователна и на друго основание – чл. 9 от Регламента. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС