Решение № 35 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1165/2018 г.

Решение № 35 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1165/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на К. В. Б. - синдик на ЕТ Васил Митков Танев с фирма"Т. -В. М. "-в несъстоятелност срещу решение № 9/08.01.2018 г. на АС - Пловдив, по в. т. д. № 590/17 с което е обезсилено решението на ОС-Пазарджик по т. д. № 216/2016, постановено по иск на касатора с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, обективно евентуално съединен с иск по чл. 135 ЗЗД, против "МИХАЕЛА –АУТО 94" ЕООД/н. / –гр. Септември и ЕТ "Васил Митков Танев" с фирма "Т. -В. М." - в несъстоятелност и делото е върнато на първоинстанционния съд за конституирането на съпругата на ответника - едноличен търговец като задължителен необходим другар в процеса. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: незаконосъобразно е становището на съда, постановил обжалваното въззивно решение, че във всички случаи, когато се атакува с отменителни искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и 135 ЗЗД сделка, с която двамата съпрузи се разпореждат с имущество, придобито по време на брака, то последните се явяват като ответници- задължително необходими другари. В този смисъл, след като няма основание да се счита конституирането и на двамата съпрузи като ответници– задължително необходими другари в процеса, то не са недопустими процесните отменителни искове, още повече, че с тях се атакуват разпоредителните сделки до размера на 1/2 идеална част-само относно правата на съпруга-длъжник. От страна на ответника по касационната жалба "МИХАЕЛА-АУТО" ЕООД/н. /, представляван от синдика Й. А. се изпраща отговор на същата, в която се изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с така предявените главен и евентуален иск се претендира обявяването за относително недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, евентуално - по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на ЕТ "Васил Митков Танев" с фирма "Т. -В. М." - в несъстоятелност, на три разпоредителни сделки с недвижими имоти на длъжника в производството по несъстоятелност и съпругата му в полза на втория ответник "МИХАЕЛА-АУТО "ЕООД/н. / със собственик на капитала и управител М. В. Т. -дъщеря на Васил Митков Танев, до размера на 1/2 от прехвърлените права. Имотите, предмет на трите атакувани като относително недействителни сделки са придобити по време на брака на Васил Митков Танев с Е. Г. Т. и следователно са в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/. При това положение, съдът се позовал на т. 12 от ППВС 2/1977 г., за да обоснове извод, че в подобна хипотеза съпрузите са задължителни необходими другари и процесът без конституирането и на Е. Г. Т. е недопустим. С определение № 639/13.11.2018 г. по т. д. № 1165/2018 на ВКС, Второ т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса: Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр. СИО/, с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО. В отговор на така формулирания правен въпрос, настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т. о. излага следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ в имуществото на длъжника по несъстоятелността-едноличен търговец се включват и 1/2 ид. част от вещи и права върху вещи в режим на съпружеска имуществена общност/СИО/ по смисъла на чл. 21 СК - т. е. придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, който следва по законова оборима презумпция- чл. 21, ал. 3 СК. След като половината от правата върху недвижимите имоти, предмет на атакуваните като относително недействителни разпоредителни сделки, са част от имуществото на несъстоятелния длъжник ЕТ, то явен е интересът на синдика в производството по несъстоятелност на последния, да предяви отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността. Отменителните искове имат облигационен, а не вещен характер, доколкото евентуалната им основателност не води до обратен транслативно-вещен ефект, т. е. връщане на правата върху имотите отново в патримониума на съпрузите, съответно в режим на СИО, и има за последица само осигуряване възможността на кредиторите да се удовлетворят от стойността на дела на длъжника - 1/2, при запазване действителността на самата разпоредителна сделка по отношение на страните по нея. Следователно, в разглеждания случай, не може да става изобщо въпрос за необходимо другарство, по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, на двамата съпрузи като ответници по отменителни искове, основани на лични задължения на единия от тях като ЕТ, доколкото, по изложените по-горе съображения, не е налице спорно правоотношение, основано на бездялова съпружеска имуществена общност, предполагащо решението по отменителните искове да бъде еднакво спрямо двамата съпрузи. Същото важи и за задължителното другарство като предпоставка за правото на иск, доколкото последното представлява вид необходимо другарство, изискващо съвместно предявяване на иска срещу две или повече лица като условие за допустим процес. В тази насока са и задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в мотивите по т. 1 в ТР № 5/2013 г. на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за удовлетворяване на кредитор при личен дълг на единия от съпрузите към същия, след разпореждане от тяхна страна с имот в режим на СИО, които напълно важат и при специалните хипотези на отменителните искове по чл. 647 ТЗ. С оглед изложеното, решение № 9/08.01.2018 г. на АС-Пловдив, по в. т. д. № 590/17, с което е обезсилено като недопустимо решението на ОС-Пазарджик по т. д. № 216/2016, поради липсата на конституирането, като задължителен необходим другар на съпругата на ответника–едноличен търговец, се явява в нарушение на съответните материалноправни и процесуални норми, в горепосочените законови разпоредби и като такова следва да се отмени- чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество на въззивната жалба: т. е. по правилността на първоинстанционното решение. По отношение на разноските: Приложима е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение