Определение № 30 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2073/2021 г.

Производството е образувано по реда на чл. 288 от ГПК по постъпила касационна жалба на С. М. М. срещу въззивно решение №98 от 28.12. 2020г по в гр.д. № 317/2020г на Бургаски апелативен съд .След отмяна на решение №535 от 23.122019г по т.д №503/2019г на Бургаски окръжен съд ,по реда на чл.422 ГПК е прието за установено ,че към 07.06.2018г ищецът Банка ДСК има спрямо касатора С. М. М. вземания за предявени с иска суми дължими по договор за банков кредит сключен на 03.12.2004г, изменен с допълнително споразумение от 20.11.2009г и обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение. По постъпилата касационна жалба е образувано настоящето производство по гр.д № 2073 по описа на ВКС 3-то г.о, като се констатира следното: В мотивите на решение №98 от 28.12. 2020г по в гр.д. № 317/2020г на Бургаски апелативен съд, на страница 10, ред 31 и сл. е посочено, че „Вземането на банката за възнаградителна лихва при това положение следва да бъде редуцирано до размера, който съответства на лихвата от 12,40%, или в размер на 30587,58 евро за периода 20.06.2010г до 06.06.2018г“. Посоченият в мотивите период е този, посочен в заповедта за изпълнение ,както и от ищеца Банка ДСК в исковата молба ,където са претендирани главница в размер на 32076 евро, отделно вземане за възнаградителна лихва в размер на 34089,09 евро,дължима за периода от 20.06.2010г до 06.06.2018г. Вземането за възнаградителни лихви в полза на банката първоинстанционният съд е признал за установено в частичен размер, прилагайки по възражение на ответника тригодишна погасителна давност за всички падежирани възнаградителни лихви до датата 20.06.2015г, Тези решаващи съображения на Бургаски ОС въззивният съд е ревизирал като неравилни,а диспозитивът на първоинстанционното решение(в който е означена начална дата 20.06.2015г)е отменен изцяло.Същевременно в диспозитива на решението на Бургаски апелативен съд - ред петнадесети, вземането е признато по следния начин „ - възнаградителна лихва 30 587,58 евро ,дължима за периода 20.06.2015г до 06.06.2018г“. По отношение на следващото заявено по ред вземане, в мотивите на решението е посочено „ санкционната лихва се претендира... за периода 21.08.2010 до 27.11.2017г по т.20.1 от Общите условия „, за който период са изложени мотиви за редуцирането й като надбавка, зависима от размера на възнаградителната лихва. Същевременно в диспозитива на решението на Бургаски апелативен съд - ред седемнадесети и сл., вземането е признато „дължимо за периода от 20.06.2015г до 27.11.2017г“. При горните обстоятелства, предвид констатираното явно несъответствие на съдържанието диспозитива на решението в посочената част с изразената в мотивите формирана воля на съда, делото следва да бъде върато на Бургаски апелативен съд,който да упражни компетентността си по чл.247, ал.1 ГПК. След приключване на производството по този ред делото отново следва да се изпрати на ВКС, за разглеждане по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.