Решение № 10020 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2012 г.

Решение № 10020 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на кмета на община "Родопи", гр. Пловдив, срещу решение № 237/06.02.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1972/2011 г., с което е прогласена нищожността на заповед № 400 от 30.06.2011 г. на кмета на община Родопи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че кметът на общината не е компетентен орган да издаде обжалвания административен акт. Неправилен е и изводът на съда, че производството по установяване на местни такси е започнало след 31.12.2010 г. Според касатора в случая следва да намери приложение разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗМДТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Райчо Велков", гр. Пловдив срещу заповед № 400/30.06.2011 г. и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Райчо Велков" гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата и претендира направени съдебни разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - област е била заповед № 400 от 30.06.2011 г. на кмета на община Родопи, гр. Пловдив, с която са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и лихвите за просрочие към тях, начислени към 10.05.2011 г. За да прогласи нищожността на административният акт, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 03.06.2011 г. е изготвен доклад от Костадин Димитров на длъжност Главен инспектор приходи в служба МДТ към отдел "Финанси" при Община Родопи. В същия е посочено, че ЕТ "Райчо Велков", гр. Пловдив, е подал декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1612000398 от 14.08.2000 г. за имот, находящ се в регулацията на с. Устина, община Родопи, област Пловдив, за който е отреден парцел II - парк, кв. 7, състоящ се от 1/2 ид. части от земя с площ 17650 кв. м и 1/2 ид. части от 3315 кв. м от производствената сграда - цех за ПВЦ дограма и стъклопакети. Отразено е в доклада, че отчетната стойност на декларирания имот е 5656.00 лв. и че за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. няма декларирани промени в отчетната стойност на имота. За периода от 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. е констатирано, че съгласно Заповед № 1168 от 26.10.2006 г. за имотите в регулация на с. Устина за 2007 г. се извършват всички услуги за такса битови отпадъци: сметосъбиране и сметоизвозване, депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Посочен е актът - Решение № 701, обективирано в протокол № 50 от 28.12.2006 г. на Общински съвет Родопи, с който е определен размер на облагане с такса за битови отпадъци в размер на 24.00 на хиляда върху отчетната стойност на имотите по видове дейност, също ТБО в размер на 135.74 лв. Коментирано в доклада е писмо с № 603 от 21.11.2006 г. на ЕТ "Райчо Велков", в което се декларира, че няма да се плаща такса битови отпадъци, тъй като имотът е производствен и няма изхвърляни битови отпадъци. За периода от 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. размерът на ТБО е определен като е съобразено приложение № 3 към Решение № 7, обективирано с Протокол № 3 от 20.12.2007 г. Размерът на ТБО за жалбоподателя е определен в размер на 141.40 лв. Коментирана е декларация с вх. № 94-1513 от 22.11.2007 г. за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО от жалбоподателя и приложените фактури за предаване на производствени отпадъци на "НБИ консорциум" ООД гр. Габрово и предаване на строителни отпадъци на СО "Спектър" ЕАД, с. Първенец, община Родопи. Констатирано е, че към декларацията няма приложено нотариално заверено копие от договор със фирма, лицензирана да извършва дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и имаща разрешително по чл. 37 от ЗУО, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. За периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. размерът на ТБО се определя съгласно приложение № 3 от Решение № 279 по Протокол № 16 от 19.12.2008 г. За жалбоподателя е определен размер на ТБО - 144.23 лв. Коментирано е, че за проверявания период жалбоподателят е подал декларация за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване през 2009 г. с вх. № 94-1271 от 21.11.2008 г., с приложени фактури за предадени производствени отпадъци на НБИ консорциум" ООД гр. Габрово и СО "Спектър" ЕАД - с. Първенец, община Родопи. Отразено е, че няма приложено нотариално заверено копие от договор с лицензирана фирма за извършване на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, имаща разрешително по чл. 37 от ЗУО. Твърди се, че е извършена проверка на място в обект - "Цех за ПВЦ дограма и стъклопакети" в с. Устина от служители на община Родопи, с която е установено, че в цеха има метални съдове за събиране на производствени отпадъци и съд за твърди битови отпадъци тип "Кука" с вместимост 0.110 куб. м, като в тези съдове производствените отпадъци са смесени с битови такива, от външната страна на оградата на обекта има разсипани битови отпадъци. Проверяващите не са оформили по надлежния ред констативен протокол, който да е подписан и от жалбоподателя. Сочи се, че е уведомен за резултатите от проверката с писмо с изх. № 94-Об.С-45 от 14.04.2009 г. Не е отразен актът, с който им е възложено извършването на проверката. За периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. е определен размер на ТБО - 144.23 лв., като е съобразено Приложение № 3 към Решение № 279, по Протокол № 16 от 19.12.2008 г., тъй като със Заповед № ЗД-06-01 от 29.01.2010 г. и Заповед № 06-02 от 18.02.2010 г. на Областен управител на Област Пловдив са спрени Решение № 538 от 28.12.2009 г. и Решение № 540 от 28.01.2010 г. Изрично е пояснено, че районите и видът на услугите за такси битови отпадъци са същите, както през 2009 г. За този период ЕТ "Райчо Велков" е подал декларация с вх. № 94-994 от 11.11.2010 г. за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване, приложен е договор за извършване на услугата от "Екотрансфактор" ЕООД, приложени са фактури за изхвърляне и предаване на производствени отпадъци на СО "Спектър" ЕАД и "НБИ консорциум" ООД. Установено е, че договорът не е нотариално заверен и изискванията на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 не са изпълнени. С оглед констатациите, отразени в Доклад № 3 от 03.06.2011 г., е издадена процесната заповед. При така установените факти съдът е приел, че обжалвания акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. При анализа на приложимото право съобразно чл. 142 от АПК и в частност относно родовата компетентност, а именно кой е бил компетентният орган, който да установи публичните общински вземания за ТБО, съответно да издаде акт за установяването им към 30.06.2011 г., съдът е стигнал до извод, че това не следва да бъде кметът на общината, а определени за целта служители на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Приел е, че в настоящия случай тези обстоятелства не са налице: не се представи от ответника заповед, с която са определени служителите по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ; установяването на такса за битови отпадъци за процесните периоди не е извършено от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Следователно е допуснат съществен порок при издаване на оспорения административен акт и то от такова естество, водещо до неговата нищожност, тъй като е издаден от некомпетентен административен орган. Съдът е счел още, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че административното производство е започнало преди влизане в сила на нормата на чл. 9б от ЗМДТ /изм. с бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г./ Според АС - Пловдив докладът от 03.06.2011 г., към който препращат мотивите на оспорения административен акт, е с дата след влизането в сила на 01.01.2011 г. на изменението на чл. 9б от ЗМДТ. Ето защо съдът е приел, че Заповед № 400 от 30.06.2011 г. на Кмета на Община Родопи следва да се прогласи за нищожна. Така постановеното решение е правилно. Съгласно нормата на чл. 9б от ЗМДТ /изм. с бр. 98 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г./ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ изисква установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Ал. 3 от посочената разпоредба /в сила от 1.01.2011 г./ определя, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. С разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. От цитираните разпоредби следва единствения възможен извод, че компетентен да установи задължението за такса битови отпадъци към датата на издаване на обжалвания акт е бил служител от общината, определен със заповед на кмета да упражнява функциите на орган по приходите. В настоящата хипотеза актът е постановен от кмета, следователно от некомпетентен орган. Единственият акт, който би могъл да се приеме като начало на производството по установяване на задължения за местни такси, е докладът за извършена проверка № 3/03.06.2011 г., изготвен от главен инспектор по приходи в Отдел "Финанси", звено "Местни данъци и такси" при Община Родопи. Следователно производството е започнало след 01.01.2011 г., а не както твърди касатора преди 31.12.2010 г. Неоснователно е оплакването, че решаващият съд не е обсъдил всички направени от касатора възражения. В решението съдът е отговорил на всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Не може да се приеме и твърдението, че в случая е приложима разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗМДТ, тъй като изпращаните уведомления за дължими такси през 2007, 2008, 2009 г./ макар и непредставени по делото/ не поставят начало на производството по установяване на задължения за ТБО и не са част от това производство. Те имат единствено уведомителен характер. Ето защо правилен се явява изводът на АС - Пловдив, че производството по установяване на задълженията за ТБО е започнало на 03.06.2011 г. - т. е. след изменението на закона. С оглед на изложеното, решението на Административен съд Пловдив като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение