Определение № 296 от 23.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Подадена е от Я. П. С. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 14160 от 18.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4605/2013 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката иска то да бъде отменено като неправилно, за което излага подробни съображения От ответника [фирма] [населено място] е постъпил писмен отговор със становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Въз основа на заявление от [фирма] е издадена заповед от 30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 14892/2012 г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено длъжниците Я. П. С. и Й. К. С. солидарно да заплатят на кредитора 57 436.88 лева главница, ведно със законна и договорна лихви, както и 2 824.03 лева разноски, а на основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение. С частна жалба от 17.10.2012 г. Я. С. е обжалвала заповедта в частта за разноските и допуснатото незабавно изпълнение. С обжалваното определение въззивният съд приел, че жалбата е недопустима като просрочена. Изложил съображения, че срещу заповедта е подадено възражение с вх. № 3114070 от 02.04.2012 г. и макар то да не е в срок от уведомяването с покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител и да може да се разглежда и като подадено преди срока, по същество показва, че длъжникът е бил уведомен и е узнал за издадената заповед три дни след издаването й. Съобразно това процесуално действие на длъжника, съставляващо изявление, че има спор за дължимостта на вземането, първоинстанционният съд е дал указания и заявителят е предявил установителния иск, за да установи вземането си по исков ред. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че ответникът по заявлението е уведомен - узнал е за издадената заповед на 02.04.2012 г. и това е моментът, в който започват да текат всички останали срокове - тези за подаване на частна жалба срещу разноските на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, който е едноседмичен, и на основание чл. 419, ал. 1 ГПК, който е двуседмичен. Срокът за подаване на жалбата по чл. 413, ал. 2 ГПК е изтекъл на 09.04.2012 г., а вторият срок - на 16.04.2012 г. Частната жалба е подадена на 17.10.2012 г. - след изтичане на законовите срокове. Правото на жалба на жалбоподателката е погасено и затова въззивният съд оставил без разглеждане частната жалба като недопустима. В подадената срещу това определение частна жалба жалбоподателката сочи, че въззивният съд е тълкувал изопачено подаденото от нея възражение от 02.04.2012 г. То е такова срещу искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а не срещу вече издадена по реда на чл. 417, т. 2 ГПК заповед. Според жалбоподателката същият извод се налага и от молбата й с вх. № 3125303 от 22.06.2012 г., с която е направено искане за спиране на производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение. На последно място жалбоподателката посочва, че сроковете по чл. 413, ал. 2 и чл. 419 ГПК за обжалване на актовете започват да текат от съобщаването за тяхното постановяване, а не от узнаването им, като този извод се налага от разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК, приложима при обжалване и на разпорежданията. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че произнасянето по наведените в частната жалба доводи налага да се съберат доказателства за датата, на която на длъжника е връчена заповедта от 30.03.2012 г. Такива по делото липсват, както е приел и въззивният съд в обжалваното определение. Следва да се укаже на жалбоподателката да представи данни в тази насока, както и да се изискат от частния съдебен изпълнител Н. М., на когото са представени заповедта и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист - вж. молбата на [фирма], приложена на л.л. 16-19 по ч. гр. д. № 4605/2013 г. на Софийския градски съд. Изложеното налага делото да се разгледа в открито заседание, поради което и съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.