Решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г.

Решение № 130 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 776/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма] срещу решение № 60 от 15.05.2009 г., постановено по в. дело № 1076/2007 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума на неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл. 117, ал. 7 Закона за енергетиката /ЗЕ/ за периода от 1.01.2004 г. до 3.04.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006 г., както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005 г. до 5.04.2006 г., като в останалата част решение № 170/22.05.2007 г. по т. дело № 176/2006 г. на С. окръжен съд е оставено в сила и поради необжалването му в тази част е влязло в сила. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането на касаторите е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на исковете като неоснователни. В представени преди съдебното заседание писмено становище касаторите поддържат касационните си жалби. Ответникът [фирма] - С. и в съдебно заседание поддържа становището си за неоснователност на касационните жалби. С определение № 286 от 15.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваното му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по преюдициалния за иска по чл. 59 ЗЗД материалноправен спор за собствеността на ищеца върху съоръженията, а именно по въпроса за въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството отм. и на чл. 17а от ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008 г. по гр. дело № 3259/2007 г. и решение № 883/26.07.2007 г. по гр. дело № 1207/2006 г. на ВКС/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след като извърши провери обжалваното решение с оглед правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, прие за установено следното: За да постанови обжалвания резултат - частично уважаване на исковете по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел по преюдициалния за спора въпрос, че ищецът [фирма] е собственик на процесните електропреносни съоръжения по силата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и на чл. 2, ал. 4 от ЗДС - договор за приватизация чрез продажбата на пакет от акции, представляващи 51 % от капитала на [фирма]. Прието е също, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1975 г. не е изключвал правомощието на държавата като собственик на електропреносните съоръжения да ги предоставя за стопанисване и управление на свое държавно предприятие, каквото е ищцовото дружество преди неговото преобразуване и приватизация. След преценка на доказателствата по делото решаващият съд е направил извод, че процесните съоръжения са изградени за нуждите на ваканционно селище "Д." преди приватизацията на дружеството - преди 7.04.1987 г., приети са с акт образец 15 за установяване годността на приемане на строеж от 10.04.1992 г. с инвеститор ДФ "Д." и са вписани са във всички баланси и книги като Д. на дружеството. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. въззивният съд е приел, че не е имало законова пречка съоръженията да бъдат включени в капитала на АД, след преобразуване на държавната фирма. Този извод на съда е аргументиран с § 67 от ПЗР на ЗИД /ДВ бр. 108 от 2001 г./ на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ бр. 64 от 16.07.1999 г. отм. м. 03.2004 г./ и § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката от 2003 г. Като се е съобразил със заключението на техническите експертизи съдът е приел, че ответниците през исковия период от време са ползвали съоръженията за снабдяване на ел. енергия и на други потребители и е уважил частично искът по чл. 59 ЗЗД, като за определяне на размера на обезщетението съдът е ползвал цената на предоставен достъп по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ по утвърдената за тази цел методика от ДКЕЕВР. Решението е неправилно. То е постановено в противоречие с чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от Закона за енергетиката от 1975 г., действащ закон към момента на преобразуване на ДФ в АД и към момента на приватизацията на [фирма]. Действително по делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че описаните в исковата молба съоръжения - три броя електропроводи и възлова подстанция са включени в капитала на търговското дружество [фирма] при преобразуване на държавната фирма в акционерно дружество. Не се оспорва също така фактът, че електропроводите и част от клетките на възловата станция са били използвани от "Е." С. З. през исковия период 3.04.2002 г. до 3.04.2006 г. за доставка на ел. енергия за други потребители извън ваканционното селище "Д. ". Неправилен е обаче изводът на съда, че съществуващата нормативна уредба към датата на преобразуването на ДФ в АД с решение от 28.08.1991 г. на Бургаския окръжен съд/ удостоверение по ф. дело № 5833/1991 г./ е позволявала електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия да бъдат включени в капитала на търговски дружества, които не са имали за предмет производство и търговия с електроенергия.