Решение № 9228 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2009 г.

Решение № 9228 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на Христо Иванов Димитров от гр. Видин против решение № 542/19.01.2009 г. по адм. д. № 565/2008 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 050800051/15.04.2008 г. на ТД на НАП - Видин, потвърден с решение № 231/20.06.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново, в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за 2005 и 2006 години общо в размер на 643, 70 лв. и лихви 202, 18 лв. и по ЗДДС общо в размер на 18 565, 36 лв. и лихви 5376, 87 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Твърди се, че съдът само привидно е изложил мотиви, а е споделил изцяло доводите на ревизионния акт, игнорирайки всички нови доказателства, недопускайки други и несъобразявайки се с вещото лице, поради което е постановил необоснован съдебен акт, който по никакъв начин не се подкрепя от фактическата обстановка, като липсва оценъчен момент и критика на бездействието и неправилната ревизия на административния орган. Излагат се твърдения за нарушения на материално правни норми по установяването по ЗДДС. Иска се отмяна на решението и решение по същество или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - В. Търново оспорва касационната жалба, счита решението като правилно и моли да бъде оставено в сила по изложени подробни съображения в представен отговор по касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за законосъобразността на акта, като е приел за неопровергани констатациите на органа по приходите, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на облагаема основа, както и че съществуват данни за укрити доходи от страна на търговеца, което е дало основание да се премине към облагане по реда на чл. 122, ал. 1, във вр. т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно, че са получени и не са отразени счетоводно доставки в размер на 32 897, 65 лв. за 2005 г. и в размер на 19 549, 59 лв. за 2006 г. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, а и на приложените по делото протоколи за насрещни проверки на доставчиците "Фикосота синтез" ООД, "Бейт" АД и "Арома Трейд" АД, с правоприемник "Инкозметикс" АД, от които се установява, че въпросните дружества са осъществили реално доставките по отношение на жалбоподателя, като отразените във фактурите количества продукция не са осчетоводени от едноличния търговец. Съдът се е позовал и на приетите по делото като доказателства счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад и транспортирането им, приложените складови разписки, товарителници, заповеди за командировки, документи, удостоверяващи направени разходи за бензин. Анализът на всички представени от доставчиците счетоводни документи и писмени декларации на представляващите дружествата - доставчици, представените по делото счетоводни документи за плащания от жалбоподателя на доставчиците, са обосновали извода на съда за безспорна установеност на реални доставки по процесните фактури, получени от жалбоподателя, които той е следвало да осчетоводи. Следователно, налице е посочената от органа по приходите предпоставка визирана в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК наличие на данни за укрити доходи от страна на жалбоподателя, както и наличие на хипотезата, визирана в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - нередовно водено счетоводство и във връзка с това, изводът за законосъобразност на определените с ревизията задължения по ЗОДФЛ и по ЗДДС. Решението е правилно. В касационната жалба се твърди, че:-законно е определено как се завеждат(осчетоводяват) фактурите; - вещото лице е установило завеждането на посочени две фактури № 9232/19.07.2005 г. и № 9185/12.07.2005 г., по дневници и справки-декларации и данъкът е платен по банков път чрез "ДДС-сметка"; - съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице и е допуснал закононарушения, подобно на ревизионния орган. Твърди се, че е следвало да се извърши инвентаризация от органите по приходите, за да се установи какви са наличните стоки в склада на търговеца и с това би се установило от ревизията какви стоки са налични и какви не, т. е. реализирана ли е продукция или има залежаване на стока и в такъв случай да се възприеме единия или другия вариант на вещото лице - в първия случай ще се дължи 716, 04 лв. ДДС, а във втория - 8 166, 23 лв. ДДС. Според касатора липсата на инвентаризация ограничава правото му на защита срещу акта, довело е до неправилно определяне на данъчната основа и съответно размер на данъка, тъй като данъчния орган не е имал точна и пълна представа относно движението на стоки в предприятието му на едноличен търговец. Изложените в касационната жалба доводи не обосновават изводи за допуснати от страна на съда нарушения на процесуалния и материалния закон, каквито са твърденията. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него РА. За да определи допълнително данъци по посочените закони - ЗОДФЛ и ЗДДС, приходният орган е приел, че за ревизираните данъчни периоди месец февруари 2005 г., месец март 2005 г., месец април 2005 г., месец май 2005 г., месец юни 2005 г., месец юли 2005 г., месец август 2005 г., месец септември 2005 г., месец октомври 2005 г., месец ноември 2005 г., месец декември 2005 г., както и за данъчен период 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Христо Димитров е упражнявал стопанска дейност като едноличен търговец ЕТ "ВИКТОРИ-Христо Иванов", като е декларирал, че получава доходи само от тази дейност. В хода на ревизията органът по приходите е приел, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на облагаема основа, както и че съществуват данни за укрити доходи от страна на търговеца. За да направи този извод, органът по приходите е установил, че макар да са изискани с искане за представяне на документи и писмени обяснения от ДЗЛ, представените от него документи не налагат извод за редовно водена счетоводна отчетност. Не са представени извлечения от всички сметки, липсват оборотни ведомости, главна книга, не са представени доказателства за аналитично заведена счетоводна отчетност на сметка 304 "Стоки". Въз основа на наличните данни в досието на ревизираното лице и информационния масив на ТД на НАП-Видин е установено, че жалбоподателят не е отразил в отчетните регистри на фирмата всички доставки, по които е получател. За установяване на това обстоятелство са ползвани данни от извършени насрещни проверки на фирми-доставчици: "Фикосота синтез" ООД, "Бейт" АД, "Конвой уорлд" АД, "Арома Трейд 04" АД. Преди всичко, задължение на търговеца е да води редовно счетоводство с точно и вярно отчитане на стопанските операции. При неопровергана констатация за получени, но неосчетоводени доставки на стоки, са правилни изводите, че счетоводството на търговеца не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане и правилно такава е определена от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Задължение на ДЗЛ е да прави редовно инвентаризация на наличната стока и то същата отново следва да отразява вярно движението на стоките. По делото е констатирано нарушение при водене на с/ка 304 "Стоки", не е реално счетоводното отчитане на приходи и разходи, не е спазен принципа за документална обоснованост на стопанските операции, финансовия отчет за съответните години не представя честно и вярно имущественото и финансово състояние на предприятието на едноличния търговец. Приетата по делото счетоводна експертиза е извършила проверка в счетоводствата на доставчиците и потвърждава изводът на ревизиращите органи, че процесните фактури са издадени на ДЗЛ, стоката е изписана от складове на доставчиците и е предадена на получателя. Изводите на съда, че са налице реални доставки по процесните фактури се базират на представените по преписката документи и на заключението на вещото лице, така че твърденията на жалбоподателя, че не са доказани реални доставки на стоки, а са налице само издадени фактури, правилно са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. В заключението на ССЕ е определен и дължимия според експерта ДДС, като допълнително начисления от ревизията данък е коригиран от експертизата като са дадени два варианта - с реализация на стоката и без реализация на стоката - стока в наличност. Тъй като, поради нередовното счетоводно отчитане и липса на реални инвентаризационни описи, не е възможно да се установи движението на незаприходените стоки, правилно ревизията е определила основата за облагане с данъци по ЗОДФЛ и по ЗДДС като към стойността на доставките по доставните фактури е прибавена търговска надценка, определена по представената от него счетоводна отчетност и подадените Отчети за приходи и разходи, а именно: за 2005 г. - 8% и за 2006 г. - 5%. На тази база са коригирани и справките декларации по ДДС за съответните данъчни периоди и е определен окончателния размер на дължимия за ревизирания период пряк и косвен данък. В хода на съдебното производство доказателства за опровергаване констатацията на ревизията не са ангажирани. Безспорно от представените документи от доставчиците, а и от заключението на вещото лице, се установява, че всички стоки по неосчетоводените фактури са заплатени от едноличния търговец. Правилно първоинстанционният съд е направил извод, че житейски нелогично е да заплащаш някому нещо, което не си получил, както и да заплатиш данъчна основа и дължим ДДС по определена фактура за доставка на стоки-перилни и миещи препарати, ако не знаеш каква сума точно следва да платиш и ако действително не си получил фактурата и стоката. Съдът правилно е приел за неопровергани констатациите от насрещните проверки при доставчиците, както и проверката направена от вещото лице. Безспорно е установено, включително и с експертизата, че въпросните фактури са включени в дневника за продажби на дружествата-доставчици за съответния данъчен период, дължимия ДДС по тях е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, извършено е разплащане на стоките, има счетоводни документи за реално осъществени доставки на стоки, но фактурите не са отразени в счетоводството на задълженото лице и стоките, предмет на доставката не са заприходени от жалбоподателя. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че необосновано органът по приходите е приел, че е налице предпоставката на т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, т. е. че воденото счетоводство от едноличния търговец не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т. 2 налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 4 липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основана за данъчно облагане. В конкретния случай, за да премине към този ред на облагане, органът по приходите се е позовал на наличието на основание по т. 2 и по т. 4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно: наличието на данни за укрити доходи и водене на счетоводството, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, като е обосновал този си извод на констатациите по време на ревизията, че са получени и не са отразени счетоводно доставки в размер на 32897, 65 лв. за 2005 г. и в размер на 19549, 59 лв. за 2006 г. От заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, а и от приложените по делото протоколи за насрещни проверки на "Фикосота синтез" ООД, "Бейт" АД, "Арома Трейд" АД, с правоприемник "Инкозметикс" АД, безспорно се установява, че въпросните дружества са осъществили реално доставките по отношение на жалбоподателя, като въпросните количества продукция не са осчетоводени от едноличния търговец. По делото са представени и приети като доказателства първични и вторични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките. Обоснован и правилен е изводът в обжалваното съдебно решение, че ревизираното ДЗЛ-едноличен търговец, системно не е осчетоводявал част от издадените на търговеца фактури за доставки на стоки и съответно, не е отчитал приходите от техните продажби, което представлява укриване на значителна част от реализираните от него приходи. Позоваването в касационната жалба на твърдяно от касатора задължение за органа по приходите да направи инвентаризация е неоснователно, както правилно е приел и съдът. Още повече, че има данни от предходни ревизии и протокол за инвентаризация с установен излишък. Именно във връзка с друга ревизия при извършената инвентаризация от органите по приходите е установено съществено различие между фактическите и счетоводните наличности на стоки при жалбоподателя. Съставен му е и акт за нарушение. След като едноличният търговец не е отразил въпросните фактури в дневниците за покупки и в счетоводството си, логично е да не представи доказателства и документи за последваща реализация на същите, така че възраженията му в този смисъл правилно са приети за неоснователни от първоинстанционния съд. След като е безспорно, с оглед събраните по делото доказателства, че въпросните стоки реално са получени от ДЗЛ-едноличен търговец, но не са намерени като складова наличност нито в края на 2005 г., нито в края на 2006 г., то правилно е прието, че същите са реализирани. При така установените по безспорен начин данни, законосъобразно е определена облагаемата основа на жалбоподателя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и законосъобразни са определените на тази база данъчни задължения по ЗОДФЛ и ЗДДС, във вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Твърденията на касатора за липса на мотиви на обжалваното съдебното решение и твърденията му за необоснованост на същото са неоснователни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, във връзка с направеното искане от процесуалния представител на ответника в представения писмен отговор по касационната жалба, настоящата инстанция констатира, че на ДОУИ-Велико Търново при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 839 лв., което възнаграждение е за производството по делото до приключването му и второ такова не следва да се присъжда от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,