Определение № 509 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. И., чрез адв. С. Паров, срещу определение № 2878/11.09.2025 г., постановено по адм. дело № 684/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата й против мълчалив отказ на „АПС БЕТА България“ ЕООД да й предостави информация за обработваните от дружеството нейни лични данни, ведно с копие от носителите на тези лични данни и е прекратено производството по адм. дело № 684/2025 г. по описа на АС – Велико Търново. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на съда за преждевременно прекратяване на делото, с което жалбоподателката е била лишена от съдебна защита – отменително основание по чл. 209, т. 3, във вр. чл. 236 от АПК. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на АС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се сторените разноски за държавна такса пред касационната инстанция и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С. Паров за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът по частната жалба – „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, представя писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови оспореното определение, АС – Велико Търново е приел, че делото е образувано по жалба на С. Г. И. против мълчалив отказ на „АПС БЕТА България“ ЕООД да й предостави информация за обработваните от дружеството нейни лични данни, ведно с копие от носителите на тези лични данни. Установено и безспорно между страните е, че с молба от 03.07.2025 г., подадена на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, С. Г. И. е поискала дружеството да й предостави информация за това на какви конкретни основания и по какви начини обработва нейни лични данни, като й предостави и копия от всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни, договори за цесия). Молбата е получена от дружеството на 07.07.2025 г. Установено е, че до подаване на жалбата пред първоинстанционния съд, насочена срещу мълчалив отказ на „АПС БЕТА България“ ЕООД за предоставяне на информация за обработваните лични данни на жалбоподателката, последната не е била надлежно уведомена за изготвения на 09.07.2025 г. отговор на дружеството по подадената от нея молба. Данни за наличието на такъв отговор са представени пред съда с отговора на „АПС БЕТА България“ ЕООД по жалбата на С. Г. И. срещу мълчалив отказ (лист 17 от първоинстанционното дело). Съдът е констатирал, че писмото, съдържащо отговора на дружеството по молбата на С. Г. И., е било изпратено на жалбоподателката на 10.07.2025 г. с пощенски оператор Спиди, но няма данни кога и от кого е получено. Независимо от това обстоятелство обаче, АС – Велико Търново е приел, че предвид наличието на произнасяне по молбата й за предоставяне на информация за обработваните лични данни липсва формиран мълчалив отказ, поради което образуваното съдебно производство по жалбата срещу мълчаливия отказ се явява безпредметно, а жалбата – недопустима. Съществуването на изричен отговор до жалбоподателката изключва правния й интерес от обжалване на мълчаливия отказ, поради което съдът е счел, че следва да прекрати производството, а относно възможността за евентуално оспорване на изричния отговор е приел, че защитата срещу него, в случай че жалбоподателката смята, че този акт я засяга неблагоприятно, следва да се осъществи в отделно производство. За целта и предвид липсата на доказателства за съобщаването на писмото с отговора на „АПС БЕТА България“ ЕООД до жалбоподателката, на основание чл. 162 от АПК съдът е разпоредил ведно с препис от определението на С. Г. И. да се изпрати и копие от писмото от 09.07.2025 г. на „АПС БЕТА България“ ЕООД до нея. В мотивите на определението съдът е посочил, че изпратено по този начин, писмото с отговора на „АПС БЕТА България“ ЕООД ще се счита за надлежно съобщено на жалбоподателката, вкл. за целите на определяне на срока за неговото обжалване. Определението е неправилно. При постановяване на оспореното определение съдът не е съобразил разпоредбите, според които при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, производството продължава по оспорването на изричния отказ – по аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК във вр. с Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. Д. № 3/1976 г., ВС, Пленум. Следва да се отбележи, че в настоящия случай изричният акт, постановен по молбата на С. Г. И. по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, е издаден преди подаване на жалбата й до съда срещу мълчаливия отказ. Същевременно обаче този акт не й е бил надлежно съобщен, поради което в рамките на срока по чл. 149, ал. 2 от АПК за нея е възникнал правен интерес от обжалване именно на мълчалив отказ. Впоследствие, в хода на вече образуваното по жалбата й срещу мълчалив отказ съдебно производство се установява, че сезираният администратор на лични данни всъщност се е произнесъл с нарочен акт по искането за предоставяне на информация по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, с който, независимо от причините за това, информация не е предоставена. При тези обстоятелства и в съответствие с цитираните по-горе разпоредби от АПК и в светлината на тълкуването, дадено в т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. Д. № 3/1976 г., ВС, Пленум, съдът е следвало да продължи производството по оспорването на изричния акт, с който дружеството се е произнесло по отправеното от С. Г. И. запитване по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. Доколко този изричен акт на „АПС БЕТА България“ ЕООД, обективиран в писмото от 09.07.2025 г., действително представлява отказ за предоставяне на достъп до лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, съответно каква е неговата правна същност и възникват ли от него неблагоприятни правни последици за адресата, са въпроси, относими към проверката за допустимост на първоинстанционната жалба, насочена срещу този акт, и без касателство към осъществявания от настоящата инстанция съдебен контрол за законосъобразност на оспореното определение. Последното е неправилно поради несъобразяване с императивните норми на закона – чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК във вр. с Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. Д. № 3/1976 г., ВС, Пленум, които в настоящия случай изискват производството да продължи като такова срещу последвалото изрично произнасяне на сезирания администратор на лични данни, предвид оплакванията на жалбоподателката срещу така постановения от дружеството отговор, които тя е имала процесуалната възможност да изложи за първи път в частната си жалба срещу прекратителното определение, предмет на настоящата касационна проверка. С оглед изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на писмо от 09.07.2025 г., изготвено от „АПС БЕТА България“ ЕООД в отговор на молба от 03.07.2025 г., отправена от С. Г. И. на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. При този изход на спора по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение