Определение № 1 от 04.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3045/2011 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на определение № 913 от 9.12.11 г на Председателя на Районен съд, гр.Ловеч, с което е прекратено производството по НАХД № 1769/11 и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Съдебното производство по НАХД № 1769/11 е образувано пред Районен съд, Ловеч, на основание чл. 59 ЗАНН, по жалба на М. С. К. срещу Наказателно постановление № 11010566 от 29.08.11 г, издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, [населено място]. Делото е подсъдно на Районен съд, Ловеч, но предвид обстоятелството, че жалбоподателят е съпруг на Главния счетоводител при ЛРС - Г. К., съдиите от местно компетентния съд са се отвели от неговото разглеждане. Невъзможността да се образува състав е обусловила необходимост от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване правомощията на ВКС, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, производството следва да бъде пренесено в друг еднакъв по степен съд, а именно: в Районен съд, Плевен. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,