Определение № 62 от 08.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 540/2014 г.

С определение № 64 от 20.02.2014 г. по нахд № 44/14 г. Районният съд – гр.Враца прекратил производството по делото и изпратил същото за разглеждане по подсъдност на Районният съд – гр.София. С разпореждане от 12.03.2014 г. по нахд № 4659/14 г. съдия-докладчик при СРС прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност, в която връзка делото е изпратено на ВКС. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище, че делото е подсъдно на ВРС. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: Посочените две дела са образувани по жалба от името на [фирма] срещу наказателно постановление № 572 от 14.12.2013 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. С последното на ЕАД е наложена имуществена санкция за нарушение по чл.326а от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.31, ал.1 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга (ФС). От обстоятелствената част на наказателното постановление е видно, че нарушението, за което е наложена имуществена санкция, се е изразявало в неоснователен отказ да се изпълни задължение за пренос на мобилен номер на абоната Т. Н., подал на 02.01.2013 г. заявление за това в [населено място], чрез търговски представител на [фирма]. На 02.01.2013 г. приемащият доставчик – [фирма] е изпратил заявлението за пренасяне на даряващия доставчик – [фирма], а последният на 24.01.2013 г. уведомил приемащия доставчик, че отказва преносимост на заявения номер. В рамките на изложените констатации се налага извод, че нарушението е извършено в [населено място] – където е подадено заявлението от абоната и където е следвало да се получи решението за пренос на заявения номер, респ. е получен отказ да се стори това. Ето защо на основание чл.44, ал.1 от НПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗАНН, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение