Определение № 1481 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. Д-р Денев“ с адрес гр. София, чрез адв. Дурева, срещу Определение №22165 от 04.11.2024 г. по адм. д. №7240/2024 г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на учебното заведение, по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено. Претендират се разноски. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. В срока по чл.232 АПК не е постъпил писмен отговор. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, която е подадена след законоустановения срок за обжалване, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство по нея. Настоящият касационен състав намира, че оспореното определение е правилно. В случая на дата 17.07.2024г. чрез ССЕВ учебното заведение, чрез Директора си С. Д., е входирало жалба срещу Решение №1040-21-324 от 18.06.2024 г. на Директор на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на осигурителя срещу Задължителни предписания №ЗД-1-21-01581844 от. 22.04.2024г. на контролен орган в същото поделение на ТП на НОИ. Видно е обаче от представените с административната преписка доказателства, че Решението на Ръководителя на ТП на НОИ е било съобщено на осигурителя чрез връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, извършено на дата 02.07.2024г. на служител на училището А. К. на длъжност „куриер“. По това време Директорът и секретарят на училището са ползвали платен годишен отпуск, а полученото известие не е било заведено с входящ номер, не е бил запознат и заместващия директора помощник-директор Х.. С връщането на работа на секретаря на учебното заведение М. на 08.07.2024г. актът на Ръководител ТП на НОИ е заведен в деловодната система на учебното заведение, като Директорът, при съобразяване на срока за подаване на жалбата пред АССГ, се е ръководител именно от последната дата. Касационната инстанция намира, че частният жалбоподател е бил редовно уведомен за акта на горестоящия административен орган, който подлежи на съдебен контрол, на дата 02.07.2024г. и този факт не се променя от въведения процес на вътрешна организация в учебното заведение, респ. от ползваните отпуски от Директора и секретаря на средното училище. В случая бездействието за завеждане на уведомлението, респ. отсъствието на Директора и неуведомяването на заместващия титуляра помощник-директор, са проблеми, които не могат да променят установените в процесуалния закон правила от публичен ред, касаещи изтичане на преклузивните срокове за обжалване пред съд, при извършено редовно връчване на служител на учебното заведение. С оглед на това входираната по електронен път едва на 17.07.2024г. жалба до съда е просрочена и като такава с основание е била оставена без разглеждане от състава на АССГ, който е прекратил и образуваното по нея съдебно производство. С оглед на изложеното се обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение