Определение № 1365 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 790/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Денис ЕР“ЕООД срещу определение №88/11.01.2025г. по гр.д.№5129/2023г. по описа на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на СГС. Жалбоподателят поддържа становище за нищожност на това определение на изрично посочените в жалбата основания. В срок е постъпил отговор от ответника по жалбата Фондация „ВМРО“, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС. Определението по чл. 288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т. е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните, т. е. това определение не формира сила на пресъдено нещо и не представлява правораздавателен акт, поради което и не подлежи на по-нататъшно обжалване. Не може да бъде прието, че това определение следва да подлежи на съдебен контрол като нищожен съдебен акт.По отношение на един съдебен акт е допустим контрол за нищожност само ако в закона е предвидено, че същият подлежи на обжалване.Не е такъв процесния случай. Подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,